Сам закима ентусиазирано.
— Ще бъде чудесно. Довечера ще питам татко — после лицето му изведнъж помръкна. — Но може би моментът не е подходящ — долната му устна потрепери и той замълча.
— Прабаба му почина в събота — намеси се Джонатан. — Затова баща му може и да не иска да говори за разни такива семейни истории.
Матю потисна обзелото го раздразнение.
— Но може би именно затова ще разбере, че ако сред вещите й има нещо, останало от Доркас, включването му в изложбата ще бъде и почит към паметта на покойната. Ще попиташ, нали, Сам?
Момчето кимна смело.
— Ще попитам.
— Ти също, Джонатан. Хайде, вървете да се възползвате от това, което остава от междучасието — Матю ги проследи с поглед. Замисли се колко трудно би било да се предположи наличието на общи гени тъкмо у тях двамата. Надяваше се Сам да е този, който прилича повече на Доркас. Би било страшно мъчително да си представиш как голямата епическа поема на Уърдсуърт е била използвана за палене на печката. Но пък в Къмбрия, където местните жители твърдяха гордо, че не признават никого за господар, всичко бе възможно.
Джейн обсъждаше по-нататъшните си планове с майка си. Джуди й бе казала, че тялото на Едит вече е отнесено в погребална агенция „Гибсънс“ в Кезик, но после щяло да бъде върнато в дома на нейната внучка Алис, за да я изпратят близките й.
— Помниш ли Алис? — бе попитала Джуди.
— Всъщност не, тя беше малко по-голяма.
— Така и не се омъжи. Изучи се за библиотекарка. Работи известно време в Кендал, но после се върна в Кезик. Сега е директор на библиотеката. Живее в новия квартал на Брейтуейт роуд. В нейната къща има повече място, за да се съберат опечалените.
— Как ще реагира тя според теб, ако я попитам дали са останали стари документи от баба й?
Джуди огледа развеселено дъщеря си.
— Е, като начало се надявам, че ще се облечеш по-прилично.
— Обещавам да бъда дипломатична, мамо. Но смяташ ли, че ако у Едит са останали някакви семейни документи, Алис би била наясно с това?
— Вероятно. Но по-добре би било да питаш Франк. Той беше много привързан към баба си. Ходеше при нея всяка сутрин, за да провери дали е добре, носеше й мляко и вестник. Точно Франк я е открил в неделя сутринта — отишъл да я заведе на църква. И я намерил мъртва в креслото й в дневната, изглеждала съвсем спокойна, сякаш била заспала.
— Жалко, че Джими не е бил толкова близък с баба си, него винаги можех да убедя да направи каквото искам — усмихна се Джейн, припомняйки си хитрата усмивка и добродушието на Джими. Навремето почти бе успяла да се влюби в него — разубеди я най-добрата й приятелка, която твърдеше, че Джими приличал на маймуна, когато седял приведен, размахвайки ръце над барабаните.
Джуди изду устни.
— Джими Клулоу… не съм сигурна дали той изобщо ще дойде за погребението. Кажи-речи не се е връщал, откакто прекъсна следването си, за да се присъедини към някаква поп група.
— Не е поп група, мамо, това е джаз-формация. При това са много известни, попадала съм на рецензии на техни дискове.
— И така да е, това не е истинска работа, нали?
— Не по-малко истинска е от моята. Освен това вероятно печели по-добри пари от мен — разговорът се пренесе към спомени от училищните дни на Джейн, и към сегашните занимания на някогашните й съученици. Но Джуди така и не каза, че не бива да отива, затова сега се бяха упътили към Тисълтуейт Корт и предстоящата близка среща с вида Клулоу.
Джейн бе установила с облекчение, че Дан се беше възстановил напълно от хранителното отравяне. Когато го взе от къщичката, той изглеждаше както винаги, прясно избръснат, с бистър поглед.
— Имам мейл от Антъни Катоу — каза тя, докато пътуваха надолу към главния път. — Открил е интересен цитат от Уърдсуърт, в който той говори за бегълци от правосъдието, които се укриват в Езерната област. Отговорих му и обясних как сме се справили с проблема около родословното дърво. С Антъни човек никога не знае — той разполага с невероятни източници. Може да се сети за още нещо.
— Ще имаме полза от всякаква помощ — каза Дан. — А сега ми разкажи нещо повече за рода Клулоу.
Докато шофираше към Кезик, мислите на Джейн бяха изцяло заети със спомени от детството. Но дори да бе забелязала сребристото ауди, което потегли след нея от края на отклонението за Фелхед, надали би се притеснила. В Езерната област има толкова малко пътища за автомобили, че някой би могъл да следи някого доста дълго, без да събуди подозрение.