Домът на Алис се намираше по средата на една сляпа уличка, застроена с еднакви къщи — избраният стил беше традиционен, бели фасади с декоративни тъмни греди над сива каменна основа. Поне този квартал не изглеждаше чак толкова не на място, колкото модерните къщи с фасади от червени тухли, построени другаде из областта. Във входната алея бяха паркирани една зад друга три коли, още няколко бяха спрели от двете страни на тротоара. Джейн спря пред паркиралата най-далеч кола, слязоха и се върнаха назад пеш. Тя носеше домашния ябълков сладкиш, който майка й бе настояла да вземе.
— Не можеш да отидеш с празни ръце — бе казала тя.
Джейн позвъни и зачака. Отвътре се чу мъжки глас, който извика:
— Аз ще отида! — и вратата се отвори. Джейн не можа да повярва на късмета си. На прага стоеше Джими Клулоу — същият, какъвто го помнеше, и я гледаше видимо стъписан.
— Джейн Грешам! — възкликна той. Отвори и затвори няколко пъти уста, опитвайки се да намери подходящия тон за неочакваната среща.
— Съжалявам за баба ти — каза тя. — Исках да поднеса съболезнованията си.
— Да, разбира се. Да, заповядай — заекна той. — Половината Фелхед е вече тук. Но знаеш ли… трогнат съм, честно казано — задето ти дойде.
Джейн кимна.
— Мама не може дойде, затова ме помоли да донеса това — тя му подаде сладкиша. — А това е мой колега, Дан Сийборн. Той ни гостува.
Вниманието на Джими се пренесе към Дан. Изражението му също се промени — от объркване премина към подчертано любопитство. Той стисна ръката на Дан, Дан постави и другата си ръка върху неговата и го изгледа съчувствено.
— Моите съболезнования.
Джими кимна.
— Благодаря. Заповядайте. Всички са в дневната. Освен, разбира се, баба — тя е в зимната градина, отзад. Искате ли да… нали знаеш — обърна се той към Джейн.
Тя се смути видимо.
— Не, не… всъщност не се справям добре с подобни положения.
Двамата последваха Джими по коридора и влязоха в стая с нисък таван, която се простираше по цялата дължина на къщата. Джими не беше преувеличил. Наистина половината Фелхед беше тук — и повечето присъстващи загледаха Джейн и Дан с любопитство.
Алис забеляза новодошлите, прекъсна разговора си с жената, която държеше магазинчето за сувенири в селото, и тръгна към тях. Годините бяха оставили учудващо слаб отпечатък върху нея. Късата й кестенява коса беше посребрена по слепоочията, но малкото бръчки по лицето й се дължаха по-скоро на чести усмивки, отколкото на мрачни гримаси. Беше облечена в обикновен черен костюм с панталон, носеше големи сребърни обици с формата на полумесец.
— Благодаря, че дойдохте — каза тя автоматично. Широката й уста незабавно се изви в усмивка.
— Моите съболезнования, много харесвах баба ви — каза съвсем искрено Джейн.
Алис посмръщи вежди, явно се опитваше да си припомни коя е тя.
— Това са Джейн Грешам и приятелят й Дан Сийборн — намеси се Джими с желание да помогне. — Нали помниш Джейн, Алис — тя е от Фелхед. Като малки си играехме с нея и брат й Матю горе, в Лангмиър Стайл. — Джими повдигна нагоре сладкиша. — Донесла е това.
Алис кимна признателно.
— Благодаря ви, разбира се, че ви помня. Сега живеете в Лондон, нали?
— Така е. Върнах се тук за две седмици, за да проверя данните за една моя научна разработка, с която съм ангажирала и Дан. Мама ми каза какво се е случило, затова реших да се отбия и да изкажа съболезнованията си.
— Хубаво е, че се прибирате понякога у дома — не като някои хора, които си идват само при смъртен случай в семейството — допълни Алис заядливо.
Джими въздъхна с вид на човек, който е чувал всичко това и преди, и знае от опит, че няма смисъл да възразява.
Джейн каза усмихнато:
— А всъщност ние се надявахме да можем да разговаряме с баба ви тази седмица.
Алис я изгледа озадачено.
— Не знаех, че сте били при нея. Не ми е казвала нищо за това.
— Не, ние все още не я бяхме посетили. Но се надявахме тя да може да ни помогне в проучванията.
— Баба ми? — попита недоумяващо Алис.
— Страхотно — отбеляза Джими. — С какво се занимавате — да не е проследяване на устно предавана история? Баба ни имаше страхотна памет, знаеше какви ли не истории. Би била най-подходящият човек, ако ви интересуват такива неща.