Джейн извърна очи към небето.
— Обаче е хетеросексуален. А ти си имаш приятел.
Дан отвори вратата на колата.
— И така да е, считам, че Джими ще ни бъде много необходим. Трябва да се постараем да го спечелим на наша страна.
Шарън Коул седеше сгушена на стола в кабинета на Дона Блеър. Бедната щом извади от джоба си пощенската картичка и я предаде на следователката, Дона Блеър хвана картичката внимателно за едното ъгълче и излезе от кабинета, като й нареди да чака, докато се върне. Оттогава бяха изминали двайсетина минути и Шарън вече искрено съжаляваше, че си бе дала труд да дойде дотук. Щеше да закъснее за работа — и защо? Тенил не беше глупава. Явно бе искала да съобщи на Шарън, че е добре, но същевременно сигурно бе предположила, че Шарън ще покаже картичката в полицията. След като я беше пуснала в Оксфорд, това означаваше, че е имала намерение да изчезне от града с първия автобус или влак. Картичката нямаше изобщо да помогне на ченгетата в издирването на Тенил, единствено Шарън щеше да си обърка целия ден.
Изминаха още десет минути, преди Дона да се върне.
— Благодаря, че донесе картичката, Шарън — каза тя, като че ли бяха стари приятелки. — Това още повече ме убеждава, че ти нямаш нищо общо с цялата история. Сигурна ли си, че това е почеркът на Тенил?
Шарън кимна.
— Винаги слага такива кръгчета вместо точка отгоре на всяко i.
— Нали знаеш, ще се постарая да проверя — тя сигурно е предавала някакви писмени работи в училище. — Дона помълча в очакване на някаква реакция, но Шарън мълчеше. — И на теб не ти е известно тя да познава някого, който живее в Оксфорд или там някъде?
Шарън изгледа Дона, като че ли се съмняваше да не се е побъркала.
— Че откъде ще познава някой там? Тя почти никога не е напускала Лондон, а до Оксфорд не е припарвала изобщо.
— Може би някой съученик, чието семейство е напуснало Лондон? — подсказа Дона.
— Никога не съм чувала нещо подобно. Нали ви казах, тя няма много приятели. Пък и не би могла да отиде при някой съученик — как би могла да се скрие? Семействата на повечето деца тук може да са скапани, но дори в скапаните семейства някои би забелязал, ако децата станат с едно повече.
— Длъжна съм да проверя всички възможности. Следователно ти не вярваш да е решила да остане в Оксфорд?
Шарън се изсмя.
— Съмнявам се, че изобщо е знаела къде се намира Оксфорд.
Дона прекоси кабинета и застана пред претъпканата етажерка.
Издърпа нещо от една лавица, като едва не предизвика падането на лавина от хартия. Беше пътен атлас. Тя го тръсна на бюрото си и отвори картите, предназначени за планиране на маршрути.
— Аз обаче знам къде е Оксфорд — отбеляза тя. — И знам накъде отива пътят, който минава през Оксфорд — тя посочи нещо на картата.
Шарън се смръщи.
— Е, накъде отива? — попита тя, взирайки се недоумяващо в имената на градове, които изобщо не бе чувала досега.
— Към Езерната област, Шарън. А Джейн Грешам е родена там.
В продължение на два месеца се борехме със студените югоизточни ветрове и неприветливите води на Тихия океан, движейки се много пд на юг от гостоприемните акватории около Отахейте и Тобуай. Постоянно мръзнехме, бяхме изтощени — трудно е да се управлява толкова голям кораб с толкова малоброен екипаж. Постоянният жалостив вой на вятъра в платната едва не ни подлуди. Междувременно „Баунти“ вече беше в много лошо състояние, дъските на палубата се бяха свили, пропускаше вода, беше крайно време пукнатините да се запушат, платната бяха малко на брой и излинели. С наближаването на новата година нуждата да пуснем котва някъде ставаше все по-голяма. Най-сетне се озовахме на мястото, където би трябвало да се намира остров Питкеърн според картата на адмиралтейството. Но наоколо нямаше и следа от суша. Накъдето и да погледнехме, виждахме само вода.
28
Джейн подкара колата обратно към Кезик, питайки се как да отвлече вниманието на Дан, за да напазарува необходимото за Тенил.
— Трябва да свърша някои неща, а ми се искаше и да осъвременим данните за адресите на наследниците от списъка — каза тя.
— Аз мога да проверя адресите, ако ме оставиш при библиотеката — каза Дан. — В повечето случаи ме бива да върша такава работа — допълни той със съжаление.
— Винаги е от полза да знаеш как точно се пише името, което търсиш. Сигурен ли си, че нямаш нищо против да се заемеш с адресите?