— Напълно. А ти можеш да ми направиш една услуга — ако минеш през някой супермаркет, вземи ми мляно кафе.
— Разбира се, и без това трябва да напазарувам — уговориха се да се срещнат по-късно в едно кафене в центъра на града, после Джейн тръгна към супермаркета, за да осигури необходимото за Тенил. За щастие беше понеделник, а всеки понеделник Джуди обядваше с приятелки и след това се събираха у една от тях да играят вист. Следователно от обяд нататък Джейн щеше да може спокойно да предаде покупките си. Ако баща й си беше намерил работа из двора, тя можеше да остави покупките в колата и да изчака той да тръгне отново към пасбището.
В късната утрин кафенето се беше препълнило с жени, които си почиваха от пазаруването и туристи, решили да се подкрепят, преди да тръгнат нагоре по планината. Джейн успя да намери маса в дъното, до вратата към кухнята, и си поръча горещ шоколад и бисквити. Сладкото й действаше успокояващо — трябваше й нещо да уталожи бъркотията в тавата й. Толкова много неща се случваха, а тя не беше в състояние да намери почти никаква логическа връзка между тях.
На обяда в неделя почти бе повярвала, че Матю говори истината. Въпреки лошия опит, който бе натрупала от общуването си с него, откакто се помнеше, все й се искаше да вярва, че той може да се промени. Но когато Алис Клулоу разкри, че той се е обаждал на Едит, Джейн бе принудена да приеме, че подозренията й са били основателни. В сегашното й търсене Матю беше неин враг. Лицемерните му твърдения, че бил на нейна страна, бяха просто удобна лъжа, която оневиняваше него, а нея представяше като дребнава параноичка.
Божичко, дано не му мине през ума, че може да укривам Тенил. Щеше да предаде и двете на полицията, без дори да се замисли. И, разбира се, това насочи мислите й към следващия проблем. Какво щеше да прави по-нататък с Тенил? Не мажеше да измисли начин да промени твърдото й решение да защити Чука. Не мажеше да се каже, че Тенил не разбира рисковете, свързани със сегашното й поведение. Не беше глупава, а просто упорита. Но рано или късно щеше да се стигне до провал. Сегашното решение можеше да послужи само временно, докато Джейн успееше да вземе решение — нещо, на което Тенил не бе способна сега. Нещата не мажеха да продължават така. Подслоняването на момиче, търсено от полицията, което на всичкото отгоре бе и дъщеря на човек, способен на всичко, за да защити дъщеря си, беше достатъчен повод за тревоги, но това, че лъжеше и родителите си, и полицията, я караше да лежи будна по цели нощи, питайки се какво ли ще стане по-нататък.
А на всичкото отгоре се беше появил и Джейк. Каква връзка можеше да има пък това с останалите събития? Не можеше да не вярва на Тенил, нямаше причина момичето да я лъже. Тя се вторачи в чашата с шоколада, сякаш се надяваше да прочете отговора в тъмните й дълбини.
Шумът от издърпването на другия стол я стресна и я върна към действителността. Но мъжът, поставил ръка на облегалката на стола, не беше този, когото очакваше.
— Може ли да седна при теб? — попита Джейк.
— Значи наистина ме следиш — каза Джейн и сама се учуди на спокойния си, хладен тон.
Джейк се постресна — на лицето му се изписа объркване.
— Какво искаш да кажеш? В какъв смисъл те следя?
— Ами в смисъл на следене, шпиониране, преследване. Можеш да бъдеш благодарен, че още не съм се обадила в полицията — каза Джейн, наслаждавайки се на прилива на адреналин, предизвикан от обзелото я възмущение.
Джейк повдигна ръце с дланите нагоре в знак, че се предава.
— Чакай малко. Искаш ли да започнем разговора отначало? Дойдох тук, за да те видя, Джейн. Исках да разговарям с теб, да ти кажа, че сгреших — той си придаде разкаян вид. — Моля те, разреши ми да седна. Хората започват да се обръщат.
Едва сега Джейн осъзна, че действително са привлекли погледите на посетителите. Реши, че ако за втори път днес стане център на внимание, ще бъде вече прекалено.
— Сядай, щом настояваш — процеди тя.
Келнерката се появи — на лицето й бе изписано неприкрито любопитство.
— За мен… — започна Джейк, но Джейн го прекъсна.
— Господинът няма да остане дълго — каза тя категорично. Келнерката си тръгна, поглеждайки един-два пъти назад към тях.
— Какво става с теб, по дяволите? — попита Джейн.
Джейк въздъхна и впери поглед в покривката.
— Моля те само да ме изслушаш. Върнах се, защото ти ми липсваше. Разбрах, че съм постъпил глупаво. Исках да разбера дали има все още някаква възможност да възстановим отношенията си. Да опитаме още веднъж — той вдигна бързо поглед към нея.