— И защо тогава просто не ми се обади?
— Защото за теб би било много лесно да ми затвориш телефона.
Трудно бе да не се размекне човек пред жалостивото му изражение, но Джейн бе решена да съхрани достойнството си.
— И реши да ме следиш, вместо да се обадиш?
— Обадих се в университета и така разбрах, че си тук. Затова реших да дойда и да се опитам да разговарям с теб насаме. Така че — да, предполагам, че може да се нарече и следене. Но го правех единствено с цел да знам кога мога да те намеря сама — той я загледа с очи на тъжно куче. — Признавам, не беше много умно от моя страна, но не можах да се сетя за друг начин. Не съм искал да те плаша.
— Не си ме уплашил, Джейк. Само ме ядоса. Е, какво се случи в Крит? Изпъдиха ли те?
Джейк я изгледа засегнато.
— Не, Джейн — казвам ти истината. Разбрах, че съм направил огромна грешка и реших да се опитам да я поправя. Това, което ни свързваше, беше нещо изключително, а аз постъпих като глупак, отказвайки се от него.
— Значи се опитваш да ме убедиш, че си се събудил една сутрин на Крит и внезапно си си казал „Господи, каква ужасна грешка направих“?
Джейк взе една чаена лъжичка и започна да я върти между пръстите си. Джейн не бе забравила как се чувстваше, когато тези дълги пръсти докосваха кожата й, но се опита да прикрие обзелата я слабост.
— Беше малко по-сложно.
— Е, разкажи как беше.
— Ами… попаднах на една статия в някакъв вестник. За тялото, намерено в торфеното находище. Тогава си спомних колко се вълнуваше, когато ми обясняваше твоята теория за Уили и Флечър — той срещна открито погледа й, без да примигва или да отмества очи. — И си спомних колко хубаво ни беше заедно, по-хубаво от всякакви забавления на Крит. Стегнах си багажа и се прибрах.
Джейн не знаеше какво да мисли. Тонът му й се струваше искрен. Изглеждаше искрен. На нея й се искаше той да е искрен. Но Джейк го биваше да се прави на искрен, това й беше известно отдавна. Тя наклони замислено глава на една страна.
— Заради мен ли си дойде или заради възможността да бъдеш до мен, ако успея да намеря ръкописа?
— Как бих могъл да зная дали изобщо го търсиш или не? — възрази той. — Ти говориш за него откакто те помня, но никога досега не си го търсила в действителност. Това ли правиш сега? Да не би да си попаднала на следа? Затова ли се върна във Фелхед?
— Би ли имало значение за теб, ако отговоря отрицателно на въпроса ти? Дали пък няма внезапно да изгубиш интерес към мен?
Джейк поклати глава.
— Върнах се заради теб, Джейн. Не заради някакъв измислен ръкопис, който най-вероятно и не съществува.
Джейн искаше да му повярва, но той я беше наскърбил прекалено силно, за да може да приеме лесно думите му.
— Защо ми е да опитваме отново? — попита тя натъжено. — Ти ме наскърби, излъга ме и ме изостави.
— Знам, че нямам право на втори шанс. Но аз те обичам, Джейн.
— Все още ли работиш за нея?
— За Каролайн ли? Да. Нямам друга възможност, не мога да остана без работа. Но смятам да се огледам за нещо друго — той сви рамене. — Държах се като глупак, Джейн. Моля те, дай ми още една възможност.
Сега беше неин ред да отклони поглед, сякаш да защити лицето си от настоятелния му поглед.
— Не се чувствам готова за такова нещо, Джейк — каза тя бавно. — Но може да се срещнем пак, ако смяташ да останеш тук по-дълго — тя успя да се усмихне, макар и малко накриво. — Ако обещаеш, че вече няма да ме следиш.
— Така да бъде. Значи решено. Искаш ли да обядваме заедно?
— Не мога, имам работа.
— А утре?
Наложи се той да я убеждава още известно време, но накрая Джейн прие да се срещнат в хотела му на обяд. Когато стана, за да си върви, Джейк се наведе към нея и я целуна по косата. Прониза я тръпка от глава до пети.
— Ще се видим утре — каза той. После си тръгна и я остави умислена.
Тенил се порови известно време в съдържанието на пазарската торба, докато най-сетне обяви, че е доволна.
— Благодаря — каза тя. — Ще ти върна парите, когато мога.
— Няма нужда — отвърна Джейн. — Приеми го като закъснял подарък за рождения ден. Е, как се чувстваш?
Тенил взе една от книгите, които Джейн беше купила от магазина.
— Откровено казано, скучая страховито. Нямаш представа с какво нетърпение чаках това.
— Мога да ти донеса още книги от къщата. Не съм донесла много мои книги от Лондон, но баща ми колекционира стари криминални романи, ако ти харесват такива неща.