— Никога не съм чела нищо подобно, но мога да опитам.
Джейн се разположи на пейката до нея.
— Знаеш ли какво си мислех — подхвана тя. — Как би се почувствала, ако се обадя на баща ти и му обясня положението?
Тенил се намръщи.
— Не искам да реши, че го карам да се предаде.
— Подобно нещо изобщо не ми е минавало през ума.
— А би трябвало. Аз държа на него, но и той държи на мен. Не искам да реши, че трябва да се предаде заради мен.
— Просто си мислех, че може да има някоя по-добра идея как да те измъкнем от тази каша. Той е имал повече вземане-даване със закона от нас двете, може да измисли нещо. Освен това бих искала да му обясня, че не представлявам заплаха за него.
Тенил явно се колебаеше.
— И така да е, как би се свързала с него? Нямам негов телефонен номер.
— Ще измисля нещо — обеща Джейн, макар нищо да не й идваше на ум.
— Може би лудата ти съседка ще намери начин да му предаде съобщението ти.
— Госпожа Галагър ли? — погледна я озадачено Джейн. — Защо пък тя?
Тенил избегна погледа й.
— Просто си мисля, че би помогнала, това е всичко. Винаги се е държала добре с мен, нали разбираш.
— Ще помисля по въпроса — Джейн стана. — Е, трябва да тръгвам, Дан ще слезе всеки момент от къщичката, за да отидем заедно до Грасмиър. А, и между другото, ти се оказа права. Джейк наистина е тук, и наистина ме е следил. Казва, че искал да бъде сигурен, че ще ме намери сама, затова ме е наблюдавал.
Тенил се намръщи.
— Предупредих те, че крои нещо. Е, какво иска?
— Иска да се съберем отново.
— Моля те, кажи ми, че няма да го направиш. Прекалено добра си за него. Видях колко беше разстроена, когато се махна предния път. Човек, който наистина държи на теб, никога не би постъпил така. Казвам ти, Джейн, би трябвало да го разкараш — кажи му да се върне там, откъдето е дошъл.
Джейн неволно се усмихна на сериозния тон, с който говореше Тенил. Понякога се налагаше да си напомня, че тя е едва тринайсетгодишна.
— Много е мило, че си толкова загрижена за мен. Обещавам ти да бъда предпазлива — тя погали покритата със ситни къдрици глава на Тенил. — Ще се видим по-късно.
Следваща в списъка им беше Тили Суейн. Едит Клулоу била нейна снаха, но според Джуди двете никак не се погаждали. Тили била на мнение, че брат й е взел момиче с по-ниско обществено положение, така че двата клона на семейството не общували много — доколкото такова нещо е било възможно, като се вземе предвид, че къщите им се намираха само на пет-шест мили разстояние една от друга. Джейн беше сигурна, че никога не е чувала Джими да говори за братовчедите си от семейство Суейн, а беше и почти сигурна, че не видя хора от фамилията Суейн в дома на Алис Клулоу тази сутрин.
Къщата на Тили се намираше в южния край на селото — беше една от четири постройки, затварящи пространството между себе си, издигнати малко встрани от главния път. Беше овдовяла малко след като навършила петдесет години — съпругът й Дон бе загинал в автомобилна катастрофа в ползващия се с печална слава планински проход Райноуз. Оттогава характерът й бе станал доста труден, особено като се вземе предвид и въздействието на тежкия артрит, който почти я бе осакатил. Когато застана на прага пред Джейн, изгърбена и подпряна на бастун, тя вдигна поглед към нея и я огледа подозрително.
— Госпожа Суейн? — попита Джейн.
— А вие коя сте?
— Казвам се Джейн Грешам. Живея горе на Лангмиър, малко над Фелхед.
— Във фермата на Грешам? Да не сте момичето на Джуди?
— Точно така. А това е моят колега Дан Сийборн. Исках да попитам дали е удобно да поговорим.
— Да поговорите с мен? Че защо? Предупреждавам ви, разполагам само с пенсията си, така че няма никакъв смисъл да влизате, ако събирате дарения за не знам си какво.
Джейн поклати глава.
— Не става дума за нищо подобно.
Тили издиша шумно през носа си. Зад дебелите стъкла на очилата, очите й се присвиха, докато тя размишляваше.
— Е, по-добре ще е да влезете. Иначе къщата ще изстине.
Последваха я в малка, прекалено топла дневна, в която миришеше на талк и на престояли бисквити. На екрана на големия телевизор, който заемаше централно място в стаята, течеше някакъв австралийски сапунен сериал.
— Ще трябва да изчакате малко — каза Тили. — Не искам да пропусна края. Ели е бременна от Брад, и сега той смята да каже на мъжа й, че бебето не е от него.