— Би взел дневника със себе си, нали? — заключи Хари. За Джейн беше очевидно, че е заинтригуван, въпреки привидното му шеговито безразличие. — Добре, съгласен съм, че това най-малкото навежда на размисъл. Но както казваш и ти самата, става дума само за косвени доказателства.
— Не съвсем. Искам да ти разкажа за Питър Хейуд. Той бил един от завърналите се бунтовници. Но докато останалите били изправени пред военен съд, неговото семейство разполагало с достатъчно пари и връзки, за да издейства помилване на скъпото си момче. И вместо да увисне на бесилото, той направил блестяща кариера във флота. Интересното при Питър Хейуд е това, че той бил далечен братовчед на Флечър Крисчън. Израснал на остров Ман, където и Крисчън прекарал голяма част от младостта си. Тоест, освен че са плавали заедно, Хейуд и Крисчън са били свързани и от приятелство. Познавали са се добре — продължи Джейн. — А някъде около 1809 година Питър Хейуд видял Флечър Крисчън в Плимут.
Хари се намръщи.
— Но Плимут е бил флотска база, нали? Крисчън трябва да не е бил с всичкия си, за да се шляе из Плимут посред бял ден! Говорим за най-прочутия бунтовник в историята на британския флот. Искам да кажа, дори човек като мен, който не проявява интерес към историята, е чувал за него. И ти самата казваш, че този човек е положил неимоверни усилия да изчезне след бунта, тъй като със сигурност би бил обесен, ако беше заловен. Въпреки това излиза, че е тръгнал да се разхожда из един град, гъмжащ от флотски офицери и патрули. И ето ти насреща не друг, а старият глупак Питър Хейуд — Хари разпери ръце като човек, който подчертава колко нелогична е излаганата теза. — А дори ако предположим, че това наистина се е случило, защо Хейуд ще признава, че е виждал Крисчън, след като са били близки? Звучи безсмислено.
— Той не е признавал нищо подобно, Хари. Поне не публично. За това не е знаел никой преди смъртта му. Освен това могат да се изградят различни версии — продължи меко Джейн. — Представи си, че Флечър е имал за цел да се срещне с Хейуд там? А в последната минута Хейуд е видял някакъв познат и е нямало как да се измъкне? Тогава, когато забелязал, че Хейуд не е сам, Флечър си плюл на петите.
Хари поклати глава.
— Но защо изобщо му е било на Флечър Крисчън да напуска Питкеърн? Няма съмнение, че там е бил в безопасност, нали? Защо да обръща гръб на това?
— Не съм чак толкова сигурна, че се е чувствал в безопасност — каза Джейн. — Ясно е, че между самите бунтовници е съществувало напрежение, извън разправиите им с местното население. Съществуват и доказателства, че останалите бунтовници са роптаели срещу авторитета му на единствен офицер сред тях. Не забравяй, той е бил почтен човек. Може би е искал да намери покой, също като Стария моряк на Колридж. Може пък да е искал да обясни защо е бил подтикнат към бунт — продължи да излага аргументите си Джейн. — Само че, когато се върнал, установил, че Блай не само е оцелял, но и е честван като герой поради удивителния начин, по който успял да прекоси Тихия океан. Да не забравяме и това, че той е разполагал с предостатъчно време, за да утвърди собствената си версия за бунта. Каквито и да са били мотивите на Флечър, за да подтикне екипажа към бунт срещу Блай, вече било прекалено късно да се опитва да се защити.
— Но как изобщо би могъл да се защити? — попита Хари. — Бунтът си е бунт, нали?
— Съществувал е един начин Флечър да се оправдае за вдигането на бунта — каза Дан.
Хари повдигна вежди.
— Да не би да си станал експерт по законите на флота?
— Не съм, затова пък поназнайвам нещичко за историята на дискриминацията на хомосексуалните лица, скъпи — отвърна Дан.
— Какво би станало, ако Крисчън бе уличил Блай в содомия? Ако би могъл да докаже, че е бил принуден от Блай да има сексуални контакти с него, не мислиш ли, че това би смекчило вината му по отношение на бунта? — Той помълча, смръщил вежди, хапейки долната си устна. — Разбира се, за да прозвучи обвинението му достоверно, е имал нужда от показанията на трето лице. По онова време, защото е било толкова лесно да се отправи подобно обвинение, и същевременно толкова трудно то да бъде доказано, военните съдилища не приемали случаи, в които единствено твърденията на един обвинител се противопоставяли на твърденията на обвинения. А Крисчън не може да не е бил наясно с това.