29
За първи път, откакто бе напуснал Крит, Джейк се чувстваше толкова доволен от себе си. Срещата му с Джейн не мина лесно, но той бе очаквал нещо още по-лошо. Беше разбрала, че я е следил — това беше неприятно, но той смяташе, че е успял да оправдае поведението си по възможно най-убедителен начин. Обади се на Каролайн, доволен, че ще може да включи в отчета си и нещо по-интересно, освен сведения за смъртта на някаква пенсионерка.
— Здравей, скъпи — каза Каролайн. — Как вървят нещата?
— Днес най-сетне успях да разговарям с Джейн.
— Е, как мина?
— Мисля, че улучих верния тон. Утре ще обядваме заедно.
— Тя разказа ли ти за проучванията си?
— Още дори не ми е казала с какво се занимава тук. Не си разкрива картите. Но ми се струва, че ще успея да проникна под защитата й.
— Така или иначе, винаги можеш да прегледаш пощата й — отбеляза Каролайн. — Не забравяй да следиш съобщенията, които получава. А какво става със старците? Успя ли да посетиш още някого?
— Тази вечер ще се видя със следващата. Да се надяваме, че ще оцелее достатъчно дълго, за да мога да поговоря с нея за семейните й тайни.
— Именно. Не би трябвало да измират така, преди да си успял да измъкнеш от тях това, което ни е необходимо. А защо не се опиташ да убедиш Джейн да я съпровождаш, когато тя провежда своите разговори, след като вече има шансове да се сдобрите? Тя има по-близки отношения с местните, но ти пък можеш да се представяш като човекът с парите — заедно би трябвало да имате по-голям успех, отколкото ако работите поединично.
— Ще направя всичко по силите си — Джейк се надяваше по тона му да не личи доколко не е съгласен с такава идея. Сега, когато вече се опитваше наистина да се добере до ръкописа, бе започнал да се убеждава, че мекушавият подход на Джейн няма да й донесе очакваните резултати. За да пожелаят да разкрият семейните си тайни, хората се нуждаеха от доста по-сериозен стимул от обикновеното желание да доставят удоволствие на някаква университетска преподавателка, дори тя да е родена в същото село като тях. Считаше, че неговият подход гарантира далеч по-добри резултати, а не му се искаше Джейн да присъства, когато той го прилага.
— Има ли някакви новини по въпроса дали загадъчният труп действително е Флечър Крисчън?
— Не съм чувал нищо, а ако имаше някаква новина, неминуемо щях да я науча. Тук новините се разпространяват за секунди.
— Щом е така, най-добре ще е да се видиш с антроположката. Може вече с нея да се е свързал някой, който има интерес към това, което търсим и ние — някой, който е достатъчно проницателен да прецени, че идентифицирането на тялото може да увеличи допълнително стойността на ръкописа. Уведоми ме, ако има нещо ново — и тя затвори телефона.
След края на разговора Джейк изпита странна празнота. Този път разговорът с Каролайн не бе събудил у него оживлението, което изпитваше в началото на връзката им. Връзката им сякаш незабелязано беше придобила изцяло делови измерения, които не предвиждаха място за удоволствия. Неприятното бе, че той започваше да се пита доколко изобщо я харесва — като се изключеше секса.
Той сви рамене, пропъждайки тези мисли, включи лаптопа и влезе в пощата на Джейн. Трябваше да бъде внимателен, за да не стане така, че тя да се опита да влезе в пощата си и да установи, че е блокирана, защото вече е онлайн. Но доколкото му беше известно, у тях в шест часа цялото семейство сядаше да вечеря, следователно сега тя би трябвало да бъде с останалите в кухнята. Отвори направо изпратените съобщения и откри мейл до Антъни Катоу. Четейки, Джейк разбра, че не е бил разкрит, но същевременно установи, че Джейн и Дан се преодолели препятствието, създадено от погрешното изписване на фамилното име и че се бяха добрали до имената на потомците на Доркас. Трябваше да се постарае да не изпуска Джейн от очи.
Изключи лаптопа и реши да пийне нещо в бара, преди да тръгне към Грасмиър, за да разговаря с Тили Суейн. Седна на едно от столчетата пред полупразния тезгях на бара и си поръча бира „Текстън“. Барманът, обзет от пристъп на разговорливост, се осведоми дали му харесва престоят във Фелхед. Поговориха за какво ли не, докато най-сетне Джейк попита небрежно: