— Чува ли се нещо ново за трупа в тресавището?
Барманът поклати глава.
— Аз поне не съм чувал. Но съвсем случайно човекът, който ви трябва, ако се интересувате от този въпрос, е тук, в кръчмата — и той посочи някаква жена, седнала на масата в единия ъгъл. Разглеждаше съдържанието на някаква папка, дългата й кестенява коса скриваше лицето й. — Това е доктор Уайлд, тя се занимава с тялото — като онази, героинята от „Ням свидетел“. Знаете ли, сега снимат телевизионен филм с нея.
— Чудя се дали ще е удобно да отида при нея и да я поразпитам.
Барманът му смигна.
— На ваше място бих побързал. Тя вероятно чака местния представител на закона.
— Но нали тялото е много старо — полицията не би могла да проявява интерес към него?
— Единственото тяло, към което инспектор Ригстън проявява интерес, е нейното. Разправят, че били гаджета.
— Аха, разбирам — Джейк слезе от столчето. — Тогава ще побързам да говоря с нея, докато той не е дошъл.
Застана до масата на Ривър и се покашля. Тя вдигна глава. „Хубави сиви очи“, каза си той.
— Доктор Уайлд? Казвам се Джейк Хартнел. Извинете, че ви безпокоя, но исках да попитам дали може да ми отделите малко време, за да поговорим за мъртвеца от тресавището.
— Журналист ли сте, господин Хартнел?
Джейк поклати глава.
— Не, аз съм специалист по стари ръкописи. И работата ми предполага известен интерес към вашия случай.
— Звучи интересно. Защо не седнете? — Когато Джейк се разположи срещу нея, тя продължи: — Защо един специалист по стари ръкописи ще се интересува от моя мъртвец от тресавището? При тялото не са били открити никакви документи.
— Нещата са малко по-сложни — отвърна Джейк. — Вероятно вече са ви задавали въпроса дали е възможно тялото да е на Флечър Крисчън?
Ривър се засмя.
— Няколко пъти. Започва да става еднообразно. А отговорът е, че на този етап още не знам. Съществуват няколко интересни съвпадения, но докато не направя истински ДНК-анализ с материал от негови преки потомци, не мога да бъда сигурна дали е Флечър Крисчън или не. Въпреки всичко обаче продължавам да не разбирам какво у него може да буди интереса ви.
— Знаете ли, дочух слухове за съществуването на един много интересен ръкопис, чиято автентичност може да бъде доказана, ако знаем със сигурност, че Флечър Крисчън се е върнал в Езерната област — отвърна Джейк.
— Звучи много загадъчно.
— В моята работа се налага известна дискретност.
Ривър се усмихна.
— В моята също. Е, значи някой издирва мемоарите на Флечър Крисчън, така ли?
Джейк се разсмя.
— Опитвате се да измъкнете информация.
— Разбира се — нали такава ми е работата, да интерпретирам следи. Развивам теории и проверявам дали пасват на фактите. Е, това ли издирвате?
Джейк поклати глава.
— Иска ми се да можех да ви кажа, но всичко е все още в начална фаза.
— Е, ако се окаже, че на дисекционната маса е господин Крисчън, не само вие ще бъдете във възторг.
— Ще станете телевизионна знаменитост.
Ривър поклати глава.
— Това не ме вълнува толкова, колкото възможността да завоювам стабилни професионални позиции — тя погледна някъде над рамото на Джейк и лицето й грейна. — Здравей — каза тя, гледайки все така някъде зад него. Джейк се обърна и видя, че зад него се е изправил висок, едър мъж, от онези, които е препоръчително да бъдат заобикаляни от далече. А този тук оглеждаше Джейк с доста недружелюбно изражение. — Юън, това е господин Хартнел. Интересува се от трупа в тресавището.
Ригстън се усмихна.
— Има ли някой, който да не се интересува? А какво точно интересува вас, господин Хартнел?
Джейк се изправи. Нещо у този мъж налагаше да му се дават точни отговори. Не беше очаквал да попадне на такъв представител на закона в това забутано място.
— Интересува ме дали той е Флечър Крисчън — отвърна Джейк.
— Да, този въпрос вълнува всички ни — каза Ригстън и се обърна към Ривър. — Съжалявам, че те накарах да чаках, забавиха ме в последния момент. — После допълни обръщайки се към Джейк:
— Налага се да ни извините, запазил съм маса за вечеря.
Ривър събра документите в папката си.
— Беше ми приятно да се запознаем, господин Хартнел. Да си пожелаем взаимно успех — тя го потупа по ръката, когато мина край него. Джейк ги проследи с поглед, обзет от любопитство. Никога не би предположил, че са двойка. Тя правеше впечатление на нестандартна личност, прекалено ефектна за приятелка на полицай. Неволно се запита каква ли е в леглото. Упрекна се мислено, допивайки бирата си. Имаше далеч по-важни задачи, върху които трябваше да се съсредоточи, вместо да се занимава със сексуалния живот на хората. Предстоеше му среща с Тили Суейн, която можеше да промени и неговия, и нейния живот.