— А може да е имало свидетел — поде бавно Джейн. — И може би Флечър е вдигнал бунта отчасти и за да защити въпросния свидетел… — тя отново замълча и се загледа замислено отвъд опустелия бар.
— Какво искаш да кажеш? — попита Хари, все така заинтригуван.
Джейн вдигна пръст и замълча за миг, за да обмисли думите си.
— Да се върнем към Питър Хейуд — каза тя, а погледът й беше вглъбен, сякаш се взираше в познанията, натрупани през годините, откакто тази легенда я занимаваше. — Флечър бил плавал под командването на Блай и преди, знае се дори, че е бил любимец на капитана. Нещата стояли така и по време на плаването на „Баунти“, чак докато стигнали Таити. После Флечър прекарва шест месеца на сушата, взема за държанка жена от местните…
— „Държанка“ — много ми харесва тази дума — отбеляза Дан, повтаряйки я с наслада.
— Така или иначе — продължи упорито Джейн, — когато корабът напуска Таити, Флечър се възпротивява срещу ролята, която му налага Блай, ролята на…
— Пасивен педераст — намеси се Дан. — Това е изразът, който търсиш, и той също звучи очарователно.
— Както и да е, оттогава Блай започва да го тероризира. При това решението на Флечър е продиктувано и от още нещо. Той счита, че е длъжен да закриля младия си роднина Питър Хейуд. Защото съществуват достатъчно документи, които доказват, че Хейуд е бил другият любимец на Блай, засенчван единствено от Флечър. Следователно Флечър решава да защити Хейуд, но не и като отново се поддаде на настояванията на Блай.
— И затова вдига бунт, съзнавайки, че ако бъде заловен, смъртното наказание няма да му се размине? Само за да защити честта на Питър Хейуд? — Хари очевидно не беше убеден.
— Може би е искал да защити по този начин и себе си — каза Дан. — Ако Блай е посягал и на Хейуд, той би могъл да свидетелства в полза на Крисчън. При това положение Крисчън е можел да изтъкне, че бунтът е бил единственият начин да се отърват от сексуалния насилник, който злоупотребявал с подчинените си, при положение, че били далеч от родните брегове. Не мислиш ли, че това би подействало?
— Възможно е, предполагам — каза Хари, все още не съвсем уверено. — Човече, как изведнъж смени тона! Нали именно ти твърдеше, че тук се намесвала фантазията на Джейн. А сега ти защитаваш идеята й, а аз не виждам тук никакви доказателства, освен породените от нейното въображение.
Джейн стана и отиде зад бара, за да приключи с почистването.
— Това се дължи на женската ми убедителност, Хари. Освен това не си прав. Има едно малко по-солидно доказателство. Бунтовниците, които впоследствие били изправени пред военен съд, били онези, които настояли Крисчън да ги върне на Таити. Сред тях бил и Питър Хейуд. Тези хора изобщо не стигнали до Питкеърн. Когато двете групи бунтовници се разделяли, Флечър дръпнал Хейуд настрани, за да се сбогуват насаме, и тогава го помолил да предаде нещо лично на семейство Крисчън в Англия. Но Хейуд така и не разкрил какво е трябвало да предаде от името на Флечър. Защо е трябвало да мълчи, освен ако известието е съдържало някакъв позорен факт, може би не само за Флечър, но и за него самия? Това тайно известие може да е било истинският мотив на Флечър за бунта — сексуалното насилие, упражнявано от Блай върху него и Хейуд.
Хари се разсмя на глас.
— Джейн, ти би трябвало да се заемеш с художествена литература вместо с критика. На това ли му викат академична взискателност в катедрата по англицистика?
Той отиде при нея зад бара, започна да вади чатите от миялната машина и да ги подрежда обратно по лавиците.
Джейн се облегна на плота и се усмихна.
— Може пък наистина да пропиша романи. Ако реша да го направя, ще започна с изчезналата епическа поема на Уърдсуърт.
— Изчезнала поема на Уърдсуърт ли? — попита видимо объркан Хари.
— Тя запази най-хубавото за финала, Хари — поясни Дан. — Това е моментът, когато всички ахкат. Много ще ти хареса.
Джейн продължи, без да му обръща внимание.
— „Невинност и поквара: истинската история за бунта на кораба «Баунти» в Южните морета“ или нещо подобно, напълно в стила на Уърдсуърт.
— Моля? — каза Хари.
— Били са съученици, Хари. Уилям Уърдсуърт, поетът — лауреат от Езерната област, водещата фигура сред поетите — романтици, и Флечър Крисчън, оглавил бунта на „Баунти“, посещавали по едно и също време училище „Хокехед“. Братът на Флечър, Едуард, им бил учител. По-късно той станал професор по право в същия колеж в Кеймбридж, където завършил образованието си Уърдсуърт. Освен това той представлявал семейство Уърдсуърт на един важен съдебен процес. Следователно към кого би се обърнал Флечър, за да разкаже своята версия на събитията, ако не към стария си приятел от ученическите години? Към приятеля на семейството му, който междувременно е станал прочут поет. А дори да е съзнавал, че никога не би могъл да издаде подобно произведение поради опасността от тежки последици, Уърдсуърт надали би устоял на такава удивителна история, нали?