Когато тя наближи масата, той вдигна поглед от менюто, забеляза я и скочи на крака. Пристъпи, за да я целуне по бузата, докато тя сваляше палтото си, но тя отклони глава, така че жестът му увисна във въздуха.
— Изглеждаш страхотно — каза Джейк.
„Първо грешно попадение“. Умишлено не беше положила специални грижи за външния си вид. Знаеше, че изглежда добре, но далеч не страхотно.
— Много мило, че го казваш — отвърна тя, седна на стола си и взе менюто. Поръча чаша бяло вино на навъртащата се наоколо сервитьорка, после се усмихна на Джейк:
— Е, с какво си запълваш времето в това забравени от Бога място?
Очевидно Джейк не беше очаквал такъв встъпителен ход. Като че ли се обърка, но после се овладя и сви рамене:
— Е, сега, когато вече спрях да те следя, музеят на моливите е единственото развлечение, което ми остава. Знаеш ли, че там има цяла брошура с описания на различни техники на подостряне?
— Ние тук се радваме на скромните си удоволствия — отбеляза сухо Джейн. Погледна още веднъж менюто, и когато сервитьорката дойде с напитките, й каза:
— За мен салата „Цезар“ с пиле, ако обичате.
След като Джейк поръча стек за себе си и останаха отново сами, Джейн поде:
— Значи си дошъл тук чак от Крит само заради надеждата да се сдобрим?
Разкаяният вид на Джейк беше съвършено постижение.
— Казах ти вече, разбрах, че съм сгрешил. Не мога да преценя дали не е прекалено късно, дали станалото е поправимо. Но искам поне да опитаме още веднъж.
— Добре, съгласна съм. Само че не искам да бързаме. Не мога да се хвърля с главата надолу в нова връзка, без да размисля.
Той кимна.
— Ти решаваш — усмихна й се и стомахът й отново се сви. — На мен ми стига и това, че седим тук заедно. Струва ми се, че началото е добро — той вдигна чаша и я чукна в чашата на Джейн. — За новото начало.
— За новото начало.
— Е, ще ми кажеш ли защо си се прибрала у дома? От университета ми казаха, че си в научна командировка.
„Втора грешка“. Въпросът му беше твърде прибързан, твърде откровен, прекалено рано зададен. Подозренията й относно мотивите му нарастваха стремително. Но тя съумя да се усмихне и отвърна:
— Във връзка с Уили и Флечър. Открих неописвани досега материали в архива на фондацията, които навеждат на някои мисли.
— На какви мисли? — Джейк се стараеше да говори небрежно, но тя забеляза, че стисна по-силно столчето на чашата.
— Със сигурност е съществувал някакъв ръкопис, който семейството не е искало да огласява. А някои части от писмата, подсказват, че ръкописът може да е бил свързан с Флечър Крисчън. Разговарях с потомци на последния човек, за когото се знае със сигурност, че е притежавал ръкописа, и съм уверена, че съм на вярна следа.
Това беше лъжа, но като се вземеха предвид лъжите, които той й бе казвал навремето, не натежа особено на съвестта й.
— Наистина ли? Наистина ли си по следите на ръкопис на Уърдсуърт, който има някаква връзка с Флечър Крисчън? — оживлението му бе видимо, но то бе и напълно естествено в случая. Сега обаче следваше решаващият момент. — Мога да ти помогна, ако искаш.
„Трета грешка“. Но този път Джейн не изпита никакво удовлетворение от правотата си. Съзнанието, че е преценила правилно мотивите му, накара сърцето й да се свие. Тя бутна стола назад и посегна към палтото си.
— Не, благодаря. Бях доста озадачена, когато се появи тук. Не страдам от занижено самочувствие, но не ми се струваше убедително такъв егоцентрик като теб да полага такива усилия да се одобрим, освен ако няма някакъв допълнителен интерес от това. Е, сега знам, че съм била права. Не се интересуваш от мен, а от ръкописа.
По лицето на Джейк се изписа паника.
— Разбрала си ме напълно погрешно, Джейн. Пет пари не давам за ръкописа — поне никога не бих го поставил над теб.
— Не ти вярвам. Мисля, че причината да дойдеш тук е една-единствена — да осигуриш богатство за теб и за скъпоценната ти Каролайн. Е, предупреждавам те, че няма да стане — няма да забогатеете на мой гръб. Освен това ще предупредя предполагаемите притежатели на ръкописа да не ти се доверяват — тя се изправи, без да се впечатлява от смайването, изписано по това лице, което някога бе обичала до лудост. Много я болеше, но нямаше да допусне да затъне отново. — Сбогом, Джейк.