— Джейн! — извика той, когато тя тръгна към вратата. Но не я последва и тя беше доволна, че не го направи. Това я убеди допълнително, че е разчела правилно положението. Той не искаше нея. Искаше ръкописа.
Упреквайки се мислено, Джейн се качи в колата на майка си и потегли към източния край на града, където Лети, братовчедката на Еди Феърфийлд, живееше в малък апартамент, пристроен към къщата на сина й на Честнът Хил. Еди й беше казал, че Лети била любимата внучка на Бийти; ако тя би решила да довери някому нещо повече за Доркас, несъмнено щяла да избере Лети.
Джейн потегли към изхода на паркинга и зачака възможност да излезе, продължавайки да се упреква за своята първоначална мекушавост, вместо да е доволна, че успя да изпълни предварително начертания план. Прекъсна вътрешния си монолог, когато видя с изненада брат си, който мина с колата си край нея. Тя погледна часовника на арматурното табло. Два без двайсет. Матю трябва да бе излязъл от училището по обяд.
Джейн неволно се запита накъде ли е тръгнал. Кабинетът на семейния зъболекар беше в Амбълсайд, на лекаря, когото всички посещаваха — в Грасмиър. Не можеше да си представи какво би могло да бъде толкова важно за Матю, че да го накара да излезе по-рано от работа.
Освен, разбира се, желанието да излезе начело в търсенето на ръкописа.
Запита се дали да го проследи, но така или иначе вече беше късно. Минаха още три коли, преди да успее да се включи в движението, а тогава той вече беше изчезнал от поглед. Ругаейки под нос, Джейн преглътна гнева си и потегли към дома на Лети. Поне можеше да бъде сигурна, че Матю не е тръгнал също натам, тъй като колата му изчезна в обратната посока.
Точно в този момент не й мина през ум, че той би могъл да е посетил Лети преди нея. Но още не бе прекрачила прага на старата жена, когато вече намери нов повод да се упреква, че си беше губила времето да обядва с Джейк. Лети очевидно бе озадачена от появата й. Първоначално Джейн отдаде недоумението й на напредналата й възраст. После обаче разбра истината. Докато тя беше разговаряла с Джейк, Матю бе разговарял с Лети.
— Толкова симпатичен млад човек — обясняваше тя. — Обещах му да потърся документите, които го интересуваха. Не бях сигурна къде са, нали разбирате.
Джейн кимна, опитвайки се да овладее вълнението си.
— Става дума за стари семейни документи, така ли?
— Точно така, мила. Мислех, че съм ги прибрала в един от кашоните в гаража на Гавин. Гавин е синът ми — къщата е негова, пристроиха този апартамент, за да живея при него, но все пак да си запазя някаква самостоятелност. И после, веднага след като брат ви си тръгна, се сетих, че съм прибрала няколко кутии със семейни спомени в гардероба в стаята за гости. Отидох да ги потърся и ги намерих. Късмет, нали?
Сърцето на Джейн заби по-бързо. „Успокой се, може да е нещо, което няма никаква връзка с работата ти“.
— Късмет наистина. Питам се дали ще е удобно да погледна това, което сте намерили. Ние с Матю работим заедно по проекта — така ще му спестя необходимостта да се връща дотук още веднъж. След като така или иначе съм тук…
— Разбира се, мила. Заповядайте — оставих ги на кухненската маса.
Когато Джейн влезе след Лети в кухнята, видя незабавно обекта на желанията си. Куп пожълтяла от годините хартия, овързан с канап.
— Ето, това е, мила. Прегледайте ги и вижте дали ще намерите това, което търсите. Брат ви не ми обясни много ясно за какво става дума — каза само, че от прапрабаба ми може да е останало нещо, писано от Уърдсуърт. Съмнявам се, че тук има нещо подобно, но с удоволствие ще ви оставя да потърсите.
Джейн седна и смъкна канапа от купчината листа. Първият лист не изглеждаше обещаващо. Беше писмо от 1886 година, адресирано до Артър Клулоу, в което някой честитеше раждането на втория му син, наречен също Артър. Джейн прегледа набързо писмото и го остави настрани. Вторият лист се оказа рецепта за приготвяне на желе от ревен. На следващите имаше сметки за домакински разходи от 1883 година. Независимо от това Джейн продължаваше да чете, търсейки някаква следа във всяка записка. Лети седеше до нея и бърбореше неспирно, все за неща, удивително далечни от повода за срещата им. Джейн потискаше с усилие желанието си да я помоли да излезе от кухнята.
Един час по-късно Джейн беше принудена да признае, че тук няма нищо за нея. Сигурно вече никой на този свят не знаеше повече подробности от нея за ежедневието на този клон от рода Клулоу, който произхождаше от най-големия син на Доркас, Артър. Но така и не бе успяла да открие нещо за самата Доркас, нито пък някакво споменаване на какъвто и да било ръкопис, притежаван от семейството. Джейн погледна гърба на последния лист и поклати глава.