— Съжалявам, но не открих това, което се надявах да видя.
— О, излиза, че съм ви загубила времето с разни глупави семейни дреболии — каза Лети, видимо искрено притеснена.
— Не, съвсем не, много мило беше от ваша страна да отделите време, за да намерите тези документи. А това наистина ли е всичко? Няма ли нещо, писано от самата Доркас? Може би в онези кашони в гаража…
Лети поклати глава.
— Съжалявам, мила, но това е всичко, което ми е останало от едно време. Баба ни Бийти често говореше за своята баба, разказваше ни, че работела за Уилям Уърдсуърт и била дори край смъртното му легло, но не мисля, че някога е притежавала негови писма или нещо от този род.
— Е, какво да правим — Джейн усети познатата й вече смазваща тежест на разочарованието. — Понякога става и така — тя се изправи и допълни: — Благодаря, че ми отделихте толкова време.
— Няма защо. Приятно ми е да виждам млади хора около себе си. Откакто се пренесох тук, общуването с младите ми липсва. Докато живеех още в старата си къща в Брейтуейт, имах чудесни съседи. Двете им момчета много често ми идваха на гости. Обичаха да им разказвам за стари времена. Но сега вече не се виждаме — каза Лети натъжено. — Никой не се отбива тук.
Джейн не можа да се сети за някакъв подходящ отговор на думите й.
— Съжалявам — каза тя.
— Не остарявайте, скъпа — каза натъжено Лети, докато я изпращаше. — Как се казваше в онази песен от шейсетте — синът ми я свиреше на китарата си. „Дано умра, преди да остарея“ — да, така беше. Е, самите изпълнители вероятно вече са стари.
— Само двама от тях — отвърна Джейн. — На другите двама желанието им се сбъдна. Но не ми се вярва някой от тях да се е зарадвал особено.
— Не, разбира се, че не. Е, желая ви успех, скъпа. Дано намерите това, което търсите.
Джейн й махна с ръка и си тръгна, потисната от случилото се през деня. Поне можеше да се надява на вечерята с Джими и Дан — няколко часа, през които можеше да не мисли за провали и предателства.
Джейк допи кафето си, все още дълбоко засегнат от отношението на Джейн. Господи, какво им ставаше на тези жени? Беше се унижил, влачил се беше по корем като куче, което признава надмощието на водача на глутницата. А тя реши да му обърне гръб. Каква мръсница! Ако беше решил да разчита на добрата й воля, досега щеше сериозно да е загазил пред Каролайн.
Разбира се, сега, след като Джейн го прати по дяволите, задачата му ставаше значително по-трудна. Той стисна устни и доби толкова мрачно изражение, че сервитьорката предпочете да не се вестява около масата му. Кучка! Беше толкова убеден, че е успял да я примами! Но нали винаги досега бе разчитал на благоволението на жените в своя живот. Скоро щеше да им покаже кой е шефът. Щеше да изпълни собствения си план и да открие сам проклетия ръкопис. И тогава Джейн щеше да разбере колко глупава бе постъпката й. Джейк нямаше никакво намерение да й позволи да припари до изчезналия шедьовър на Уилям Уърдсуърт.
Джейн се чудеше дали да се отбие в училището, за да каже на Матю да не си губи времето с повторно отиване до Кезик заради документите на Лети. И за да му каже ясно какво мисли за него. В крайна сметка се отказа. Всичко, което се бе случило през днешния ден, покриваше нуждата й от бурни преживявания за седмици напред. Освен това най-малкото, което му се падаше заради гадната постъпка, беше да преживее разочарованието от едно безплодно посещение. Взе мобилния телефон и набра номера на Дан.
— Къде си? — попита тя.
— Тъкмо излизам на магистралата — отвърна той. — Мадам Елиът ме спипа, когато излизах от обедния семинар. Подозирам, че проверяваше дали спазвам обещанието си.
— Горкият. Как минаха часовете?
— Ти заслужи дълбокото ми уважение, задето през този семестър все още не си прибягнала до насилие — двамата се разсмяха.
— Но ако трябва да бъда сериозен, струва ми се, че всичко мина добре. Никой не зададе въпрос, на който да не мога да отговоря, а това ме безпокоеше най-много. Ами ти? Как върви твоят ден?
Джейн му разказа всичко.
— Откровено казано, най-приятната част беше разобличението на Джейк.
— Браво на момичето. Значи днес ще празнуваме.
— Като стана дума за това, имаш ли представа към колко часа ще пристигнеш?