— В такъв случай няма да възразите, ако се огледаме наоколо? — попита меко Дона.
— По-добре искайте позволение от майка ми. Къщата е нейна.
Дона се извърна към Джуди.
— Да сте забелязвали напоследък да ви липсва храна, госпожо Грешам?
Джуди я изгледа учудено.
— Храна ли?
— Ако тя е тук някъде, трябва да се храни с нещо — поясни Дона.
— Не, не съм забелязвала — а можете да ми вярвате, че би ми направило впечатление — каза раздразнено Джуди.
— Добре тогава. Имате ли нещо против да огледаме фермата?
Джуди погледна безпомощно Джейн, която кимна.
— Няма проблем, мамо, аз ще отида с тях.
Тя поведе Дона и сержанта из къщата. Когато стигнаха до нейната спалня, Дона забеляза лаптопа.
— Може ли да го включите? — попита тя. — Искам да проверя пощата ви.
Джейн се подчини мълчаливо и дори влезе в пощата, за да я улесни. Дона провери всичко, до което можа да се добере в рамките на десет минути, включително и папката с наскоро изтрити съобщения, после каза:
— Благодаря ви.
Провериха и останалите стаи, после Дона пожела да огледа останалите постройки на територията на фермата. Джейн си достави удоволствието да ги преведе по възможно най-неприятния маршрут, през местата, където им се наложи да газят из кал и овчи тор. Мина около половин час, докато те най-сетне обявиха, че това им стига. Изобщо не бяха забелязали кланицата, скрита в най-далечния ъгъл на полето зад къщата. Но и Джейн умишлено ги водеше така, че да нямат възможност да я зърнат случайно. Накрая Дона призна с нежелание, че Тенил очевидно не се укрива във фермата.
— Добре ще е да не ви обземат разни идеалистични хрумвания да защитавате невинните — каза тя на Джейн, която ги изпрати до колата. — Ако научите нещо за нея, съобщете ни го веднага. Както сама казахте, ние не сме чудовища. Ако не е виновна, значи няма и от какво да се страхува.
— Ще го имам предвид — излъга Джейн и ги изпрати с поглед, обзета от притеснение. Щом бяха дошли чак дотук, за да разговарят с нея, очевидно работеха сериозно по случая. Дали биха организирали и наблюдение на фермата? Човек с бинокъл за нощно виждане много лесно би забелязал нейните нощни посещения в кланицата. Така или иначе, не можеше да избегне риска. Нямаше как да изостави Тенил. Трябваше да закриля момичето, поне докато не се свържеше с Чука.
Нашата малка общност започна да прилича на истинска колония, очертаха се градини, издигнахме и обори за животните. Занимавахме се с риболов и земеделие, държахме се един с друг като добри съседи. Жените ни раждаха деца, а ние продължавахме да опознаваме новия си дом. Сред многото странни открития, които направихме, бяха и няколко каменни длета и брадви, както и четири идола — груби изображения на мъже, издялани от камък. Използвахме тези камъни за основите на нови постройки — не виждахме причина да не се възползваме от тях. Установихме и някакъв ред на управление — всички важни решения се вземаха с обикновено мнозинство от белите мъже. Аз продължавах да водя дневник, в който описвах ежедневието ни — отчасти поради придобития на борда на кораба навик, отчасти и защото исках потомците ни да разберат как точно сме положили началото на новия си живот. Макар че от време на време забелязвахме добре познатите ни силуети на китобойни кораби на хоризонта, нито един от тях не дойде достатъчно наблизо, та да даде повод за безпокойство. Накратко, по всичко личеше, че сме на път да изградим своя прекрасен нов свят на този остров, подобен на вълшебния остров на Просперо.
32
В крайна сметка Дан се оказа пленник на трафика по магистралата, затова Джейн и Джими потеглиха сами, след като се уговориха с него да дойде направо в ресторанта. Общуването с Джими беше за Джейн идеалната противоотрова, прочистваща неприятния спомен за изминалия ден. Невъзмутимото спокойствие, с което той приемаше живота, склонността му да не се приема прекалено сериозно, непринуденият му тон и чувството му за хумор не можеха да не предизвикат у нея също такова спокойствие и непринуденост.
Беше предложил да вечерят в един италиански ресторант в Амбълсайд, чийто собственик често канеше джаз-формации. Тази вечер нямаше жива музика, но от високоговорителите се носеха звуците на тенор-саксофон.
— Обичам да идвам тук, когато се връщам по тези места — каза Джими. — Тук свирих за първи път срещу заплащане — бях още ученик. Платиха ни по пет паунда на човек, и честно казано, беше повече, отколкото заслужавахме. Ако твоят приятел Дан харесва нашата музика, тук ще му хареса.