Джейн се усмихна.
— Вкусовете му са доста еклектични.
— Имаш ли връзка с него?
Джейн неволно се разсмя.
— С Дан ли? Няма начин. Дори да беше мой тип, усилията ми щяха да бъдат напразни. Не го вълнуват жени.
— Значи е хомосексуален?
— И още как — отвърна Джейн и взе менюто, опитвайки се да прикрие задоволството си от интереса на Джими към личния й живот.
След като поръчаха вечеря и вино, Джими се обърна към нея, широко усмихнат. Кафявите му очи блестяха весело.
— Чудесно е да те видя отново — каза той. — Много често си спомням онези дълги летни дни горе на Лангмиър, когато бяхме деца.
„Ето колко действа непогрешимият радар на Дан“, помисли Джейн, наслаждавайки се на вниманието на Джими.
— Сигурно сме обиколили всеки квадратен сантиметър на Лангмиърското възвишение, докато играехме на индианци, на Острова на съкровището и на викинги — каза тя. — Много ми харесваше, че ти не ме задължаваше да играя постоянно ролята на прекрасната принцеса, която трябва да бъде спасена. Това беше единствената роля, до която Матю ме допускаше. А ти ми позволяваше да бъда пират или викинг.
Джими сви рамене.
— Нали трябваше да осигуря достатъчно бойци на наша страна. Винаги съм си мислил колко е жалко, че се отчуждихме, когато пораснахме.
— Винаги става така. Момичетата развиват техните си момичешки интереси, а момчетата се преструват, че не могат да ги понасят — докато започнат да се заглеждат едни в други.
— Да, но тогава пак не става дума за приятелство, а за ритуалния танц на ухажването — каза Джими. — Единственото, което помня от онези години в училище, е колко ме тормозеха пъпките и сексуалната неувереност.
Това беше достатъчно, за да потънат в спомени за миналото. Подводните течения изобилстваха в разговора. Колкото и да не й се искаше, Джейн не можеше да не си признае съществуванието им. Джими не беше класически красавец, но у него определено имаше нещо много привлекателно — нещо свързано с несъмнената му интелигентност, но и с естественото му, непресторено поведение. Джейн си каза, че той е пълна противоположност на Джейк. Джейк беше винаги нащрек, никога не разказваше всичко докрай, винаги я оставяше да гадае какъв е подтекстът на казаното от него.
Точно когато тези мисли се въртяха в главата й, се появи и Дан. Изглеждаше удивително спокоен за човек, който от часове се бори с натовареното движение по магистралата. Джими веднага скочи да го посрещне, а по лицето му се изписа широка усмивка. За голямо учудване на Джейн двамата мъже се прегърнаха, когато се поздравяваха.
Докато поръчваха напитките, Джими не откъсваше поглед от Дан. Издебвайки подходящ момент, Дан й отправи многозначителен поглед. Излизаше, че тъкмо нейният инстинкт я е излъгал. В отношението на Джими към нея нямаше нищо повече от приятелство. Дан се оказа прав, той беше този, който бе събудил интереса на Джими. Тя се натъжи за миг, но после оцени смешната страна на положението. Дори не се подразни от това, че за известно време беше изолирана от разговора, докато Джими и Дан разговаряха за музика.
Вече довършваха основните ястия, когато Джими й направи услугата да насочи разговора към темата, която я интересуваше.
— Е, какъв е този проект, по който работите и двамата? Този, за който сте искали да разговаряте с баба ни?
— Наистина съжалявам за това, което стана вчера — поде Джейн. — Алис ме разбра съвсем погрешно.
— Алис има подчертан талант в това отношение — отбеляза сухо Джими. — Аз не приех думите ти така, както ги изтълкува тя. Но когато Алис се разгорещи, никой не може да я спре. Съжалявам, че те унизи така — не заслужаваш подобно отношение.
— Вероятно и аз не бях много тактична. Но наистина не знаех, че проклетият ми брат вече е разговарял с Едит — Джейн въздъхна и поклати глава.
— Значи ли това, че Матю отново се е заел със старите си номера?
По лицето на Джейн се изписа учудване.
— Какво искаш да кажеш?
— Матю винаги се е опитвал да те представи в лоша светлина, особено когато около нас имаше възрастни хора. Винаги се е заяждал с Джейн — допълни той, обръщайки се към Дан. — За мен това беше очевидно, и заради това винаги съм бил нащрек в отношенията си с него. Мислех, че след като може да се държи толкова зле със собствената си сестра, би било по-добре да не му заставам на пътя.