Задната врата на къщата също беше отключена — което беше по-учудващо. Щом Тенил натисна дръжката, и вратата се отвори. Поне сред хората, които познаваше, никой не оставяше вратата на къщата си отключена след полунощ — не и ако не изпитваха остро желание да се отърват от всички земни блага. Тя пристъпи предпазливо вътре и притвори вратата зад себе си. Откъм антрето долиташе слаба светлина, благодарение на която й стана ясно, че се намира в мъничка кухня. На сушилката отстрани имаше две измити порцеланови чаши, а в умивалника — немита чиния с кръстосани в нея нож и вилица.
Тенил премина в стаята, до която се стигаше през кухнята — там имаше маса за хранене със столове около нея, и остъклен шкаф с подредени в него дреболии — такива беше виждала само по витрините на антикварни магазини. Тук със сигурност нямаше документи — само отвратителни порцеланови овчарки и всякакъв друг битпазарски боклук. Вратата към антрето беше открехната, и когато Тенил отиде по-близо до нея, долови някаква слаба миризма. Миришеше на непочистена котешка тоалетна — тежка миризма на изпражнения, остър мирис на урина, примесени с дъх на изгорял тютюн. Каза си, че не разбира хората, които държат котки у дома — по-добре да си тичат навън, вместо да умирисват така къщите.
Когато събра смелост да излезе в коридора, установи, че тук мирише още по-силно. Тръгна полека към друга открехната врата и почти се задави от острата смрад. Надникна през пролуката и едва не даде и своя принос към миризмата.
На едно кресло, полуобърнато към вратата, лежеше стар човек с широко отворена уста. Очите му се взираха в нищото, на ярката светлина на запалената лампа по сивите му панталони се виждаха тъмни петна. Не това беше обяснението на тежката миризма, което Тенил бе очаквала. Тя остана така, като вцепенена, в продължение на един безкраен миг. Сърцето й се заблъска в гърдите толкова силно, че чуваше пулса си, силен като удари на барабан.
— О, по дяволите — изпъшка тя. Какво трябваше да направи сега?
Но същата змия, която бе подмамила още Адам, надигна глава, за да причини зло и на нас. Още от самото начало не бяхме равни по брой — петнайсет мъже, а само дванайсет жени. Беше взето решение белите мъже да имат по една жена само за себе си, и че, съгласно местния обичай, туземците ще споделят останалите три жени. Но скоро след като се установихме на Питкеърн, жената на Уилям почина и той настоя да получи друга жена, която пак да принадлежи лично на него. Макар че аз бях против, се наложи да се подчиня на мнозинството — взехме решение да отнемем една от жените на туземците. Както и предполагах, местните жители приеха това като оскърбление, но не очаквах, че това ще бъде достатъчен повод да започнат да заговорничат срещу господарите си. Оказа се, че двама от туземците са подбудители на злодейските им планове, така че трябваше да вземем мерки, за да защитим себе си и своите семейства. Счетох, че е разумно да наредя смъртната им присъда да бъде изпълнена от другите туземци. Така порядъкът и хармонията бяха възстановени в малката ни колония — или поне така мислех аз. Трябваше да мине известно време, преди да разбера, че преценката ми е била невярна.
33
Джейн се обърна в леглото и погледна часовника. Два и десет. За последен път беше проверила часа преди девет минути. Сънят й се изплъзваше също като ръкописът на Уърдсуърт. Щом започнеше да се унася, калейдоскопът на събитията от изминалия ден изграждаше такава обезпокоителна картина, че тя се стряскаше. Тормозеше я чувството, че пропуска нещо, нещо свързано с посещението на Дона Блеър. Но така и не можеше да се досети какво бе то.
Но най-сетне настъпи моментът, когато леката дрямка отстъпи място на дълбок сън. Когато най-сетне се събуди, не можа да повярва, че е спала до дванайсет без петнайсет. Чакаше я работа. Защо Дан не се беше появил? Макар и още сънена, Джейн веднага си отговори на този въпрос. Отметна завивката, грабна халата си и хукна надолу по стълбите.
— Защо не ме събудихте? — извика тя, нахлувайки в кухнята, но там нямаше никой. На една ваза, пълна с късни рози, беше подпряна бележка.
„Баща ти и аз отиваме в Дейлгарт, да огледаме едни новородени кученца. В хладилника има суфле с наденички, трябва само да го затоплиш, сложи го на най-ниското ниво на фурната, докато се къпеш. Ще се върнем за чая.