— Точно такива са. Защо питате?
— Имам основания да предполагам, че мъртвецът от тресавището е Флечър Крисчън — когато видя, че Ривър повдига любопитно вежди, тя допълни: — Нали си спомняте бунта на „Баунти“? Господин Крисчън…
— Хайде пак — прекъсна я нетърпеливо Ривър. — Да, знам кой е Флечър Крисчън. Не сте първата, която споменава пред мен за съществуването на такава възможност. Почвам да се питам дали някаква особеност на местния климат не кара всичко живо да се чуди дали моят Пират от тресавището не е Флечър Крисчън.
— Пират от тресавището ли?
— Така го нарекох. Правят телевизионен сериал за работата по идентифицирането на тялото, а такова нещо винаги привлича вниманието на публиката. Вие защо се интересувате от него?
— Имам професионален интерес към творчеството на Уърдсуърт, а сега проучвам възможността Флечър да се е върнал в родината и да е разказал своята история на Уилям.
— Звучи ми доста неубедително — каза Ривър и погледна часовника си. — Вижте…
— Разполагам с голям брой косвени доказателства. Съществуват писма, чието съдържание подкрепя моята теория. Не вярвам някой тук да знае за Флечър Крисчън повече от мен. Ако ви трябват проверени исторически данни за вашия сериал, мога да ви бъда от полза.
Ривър се усмихна.
— Но това, което ви интересува всъщност, е да узнаете дали наистина става дума за вашия човек.
Джейн кимна.
— Така е, но и предложението ми е съвсем сериозно. Е, възможно ли е да е той?
Ривър явно взе решение.
— Елате с мен и ще ви покажа с какво разполагаме дотук — каза тя и тръгна към стълбите. — А как се казвате, между другото?
— Джейн Грешам.
Ривър се извърна, вече слизайки по стълбите, и двете се ръкуваха несръчно.
— Заради мен ли дойдохте тук? — попита тя.
— Не, дойдох, защото тук е изложено тялото на една жена, с която разговарях само преди няколко дни. Исках да… о, и аз не знам. Напоследък като че ли всички около мен измират.
— Всички ли?
— По-точно всички, с които разговарям във връзка с моя проект.
— Какво? Във връзка с тази история за Уърдсуърт? — Ривър се извърна рязко, застана лице в лице с Джейн, и я загледа недоверчиво.
Джейн също спря и въздъхна.
— Да, във връзка с тази история. Изготвих списък на хората, с които трябваше да разговарям — потомци на последния човек, за който се знае, че е притежавал ръкописа. И всички тези симпатични старци от моя списък започнаха да измират. Малко е притеснително, това е всичко.
— От време на време наистина се случва възрастни хора да умират много начесто. Винаги има естествено обяснение — отказва сърцето, или нещо от този род, но нищо не обяснява защо това се е случило точно в този момент — Ривър постави ръка върху ръката на Джейн. — Не бива да го преживявате така. Хайде, елате да ви запозная с Пирата от тресавището. За днес приключихме със снимките, а и студентите няма да идват скоро, така че ще бъдем сами с него.
Джейн последва Ривър в помещение, което можеше да послужи за декор на филм, чието действие се развива в дисекционна зала от викторианската епоха. На една маса в центъра на залата лежеше учудващо дребното тяло. Лишен от плът и мускули, Пиратът от тресавището приличаше на пълна с кокали кожена торба, наподобяваща човешко тяло. Татуировките се виждаха ясно, декоративните ивици по края опасваха кръста. Джейн се досети за другата татуировка, която Флечър Крисчън бе имал със сигурност — звездата на Ордена на жартиерата, татуирана отляво на гърдите — и се опита да я открие. Но точно тази част от тялото липсваше — забелязваха се груби следи от разкъсване, оформящи дупка с диаметър около осем инча.
— На какво се дължи това? — посочи я Джейн.
— Вероятно плътта е била откъсната от животно по някое време — каза Ривър.
— А възможно ли е мястото да е било отрязано умишлено? От убиеца?
Ривър се намръщи и огледа по-внимателно разкъсаното място.
— Не ми се вярва — прилича по-скоро на следа, оставена от зъби. Защо мислите, че може да е било направено съзнателно?
— Защото Флечър Крисчън е имал запомняща се татуировка точно на това място.
Ривър повдигна вежди.
— Наистина изпълняваш обещанието си, Джейн. Преливаш от интересни сведения. Знаеш ли, ще погледна мястото още веднъж под микроскопа, за да проверя дали ще мога да дам по-точен отговор… — тя млъкна, сякаш внезапно се беше сетила за нещо. — А този твой ръкопис… би ли представлявал интерес за търговци?