— И още как — отвърна Джейн. — Ако действително съществува неоткрита поема в автентичен ръкопис, цената й на търг би надхвърлила един милион паунда. Което би означавало и една доста прилична комисионна за търговеца. Защо питаш?
— Онзи ден в бара ме заговори някакъв тип — каза, че търгувал с ръкописи, и че проследява информация за съществуването на някакъв ръкопис, свързан с Крисчън. Той също се интересуваше да узнае дали според мен тялото може да е негово — и тя посочи тялото на масата.
Джейн почувства, че сърцето й се свива.
— Да не би случайно да се казва Джейк Хартнел?
— Познаваш ли го?
— Прекалено добре — каза Джейн потиснато. Ако имаше нужда от потвърждение на подозрението си, че Джейк се интересува не от нея, а от ръкописа, вече го беше получила. — Най-общо може да се каже, че възгледите ни по много въпроси не съвпадат.
Ривър повдигна една вежда.
— И аз не мога да твърдя, че ми се понрави особено.
Джейн се усмихна накриво.
— Значи умееш да преценяваш живите не по-зле от мъртвите — тя погледна часовника си. — Време е да вървя. Благодаря, че ми показа тялото.
— За мен беше удоволствие. Ще те държа в течение — ако се окаже, че тялото наистина е на Флечър Крисчън, ти ще узнаеш първа.
Юън Ригстън разпределяше задачите на екипа си във връзка с въоръжен грабеж на бензиностанция, когато от приемната се обадиха, че долу го чака Алис Клулоу. Той приключи с инструкциите и каза да я поканят в кабинета му. Помнеше добре Алис. Тя беше с няколко години по-млада от него, но той я беше поканил веднъж на танци в клуба по ръгби. Тя се беше позасмяла, но не надменно, а дружелюбно, и му бе казала откровено, че няма защо да си губи времето с нея. Тогава той се бе засегнал, но с годините му бе станало ясно, че тя не бе отхвърлила лично него, а пола му изобщо. Разбира се, тя не демонстрираше това публично. В такъв малък град дискретността бе винаги за предпочитане.
В продължение на години я беше виждал само от разстояние, и сега установи с удоволствие, че тя почти не се бе променила. Малко повече бръчици, по някой бял косъм тук-там. Бе съхранила излъчването на увереност и компетентност, което бе имала още навремето — нещо необичайно за тийнейджър, затова и бе впечатлило Ригстън. Но когато Алис седна, той забеляза някаква напрегнатост в изражението й, която бе пропуснал първоначално.
— Здравей, Алис — каза той, изчаквайки тя да се разположи, преди да седне и той.
— Благодаря, че ме прие, Юън. Или може би трябваше да кажа „инспектор Ригстън“? — тонът й беше шеговит, но очевидно питаше съвсем искрено.
— Юън ме задоволява напълно. — Научих, че баба ти е починала — моите съболезнования — допълни той, като си спомни, че в отчета за произшествията през уикенда беше спомената и смъртта на Едит Клулоу.
— Дошла съм именно във връзка с това — каза Алис.
Ригстън се намръщи.
— Считаш, че има нещо подозрително в обстоятелствата около смъртта на госпожа Клулоу, така ли?
Настроението му започна да се разваля. Нямаше нищо по-досадно от опечалени роднини с идеи фикс около напълно естествената смърт на техен близък.
— Първоначално не мислех така — каза Алис. — Но оттогава починаха още двама наши роднини. Наистина, и двамата бяха възрастни, но едната беше Тили Суейн, която живееше в Грасмиър — баба ми беше нейна снаха. А после почина и вторият братовчед на Тили, Еди Феърфийлд. И тримата са починали през нощта, и в трите случая са издадени смъртни актове, отдаващи смъртта на естествени причини — тя помълча и го изгледа внимателно. — Мислиш, че съм изкукуригала, нали?
— Не, Алис, не бих си помислил такова нещо за теб. Но се опитвам да разбера защо считаш, че полицията трябва да се заинтересува от тези смъртни случаи. Знам, че е трудно да се примириш със загубата, но се случва много често стари хора да починат внезапно, без това задължително да има някакви зловещи скрити причини.
— Напълно разбирам това, Юън. Но би ли продължил да настояваш на своето, ако ти кажа, че има и още нещо, което свързва починалите, освен роднинската връзка?
— И какво е то? — Ригстън се приведе заинтригувано напред.
— Има една жена на име Джейн Грешам…
— От Фелхед ли? — прекъсна я Ригстън. — От фермата на Грешам?
— Именно. Познаваш ли я?
— Да кажем просто, че съм имал повод да разговарям с нея по работа. Каква е връзката между Джейн Грешам и баба ти?