— Ако успеете да задържите положението до края на седмицата, мисля, че ще намеря някакъв изход — Хамптън говореше спокойно и уверено.
— Така че и двамата да бъдете в безопасност?
— Можете да бъдете сигурни в това, доктор Грешам — каза той и затвори.
Джейн стоеше и се взираше глупаво в дисплея. Най-сетне реши, че има нужда да пийне нещо. Рядко прибягваше до такъв изход, но пък и не разговаряше всеки ден с убийци по телефона. Остави колата там, където я беше паркирала, тръгна надолу по хълма към центъра на града, а когато стигна там, влезе в първата кръчма, която се изпречи на пътя й.
Поръча си „Съдърн Комфърт“ и кока-кола и се разположи в едно тихо ъгълче с гръб към помещението, с надеждата да се поуспокои. Затова и не успя да забележи навреме появата на Джейк. Както си седеше сама, размишляваше за неразбираемия, мрачен свят на Джон Хамптън, и отчаяно се надяваше никога да не й се налага да стига по-близо до сърцевината му, отколкото беше преди минути, изведнъж видя до себе си Джейк, поставил едната си ръка на облегалката на стола й, а другата — на масата.
— Джейн! Каква изненада! — каза той.
Джейн се извърна така рязко, че една къдрица удари силно окото й и то се насълзи. Търкайки го ожесточено, тя каза:
— Пак ли започна да ме следиш? Не виждам как да ти го кажа по-ясно — между нас всичко свърши.
Джейк явно се смути. Озърна се, за да види дали някой в полупразната кръчма не следи развитието на драматичните им отношения, но за щастие всички бяха заети с обсъждане на судоку.
— Не съм те следил — възрази той. — Излязох да се поразходя, но започна да вали. Скрих се тук от дъжда — той протегна ръка, показвайки и ръкава на сакото си, целият в мокри петна. — Ето, виж, това е от дъжда.
И той й отправи онази усмивка, от която някога сърцето й трепваше, а сега само започна да й се повдига.
— Както и да е, това не променя казаното от мен — Джейн демонстративно извърна глава и се вторачи в чашата си, опитвайки се да не гледа ръката му. Той я отдръпна и за миг Джейн реши, че ще се вслуша в думите й и ще си тръгне. Но не стана така. Вместо това той седна до нея. Тя избута стола си назад и понечи да си тръгне, но той я стисна за китката. Пръстите му се стегнаха като белезници.
— Пусни ме — изсъска тя, все още робувайки на изискванията на английския етикет да не прави скандал на публично място.
— Приел съм казаното от теб — заговори Джейк, — искам да кажа, това, че между нас не може да има нищо. Не ми харесва, но го приемам. Сега искам да поговорим за нещо друго.
— Искаш да се опиташ да ме убедиш да ти помогна да забогатееш — каза презрително Джейн. — А сега ме пусни.
Джейк освободи китката й и тя започна да я разтрива с другата си ръка.
— Не е това, което си мислиш — каза той.
— Така ли? А защо тогава си разпитвал доктор Уайлд дали трупът от тресавището не е Флечър Крисчън? И защо си все още тук? Обяснението е, че се опитваш да се възползваш от плода на моя труд.
— Не се опитвам да те лиша от каквото и да било — възрази отново Джейк. — Вярно е, от тази работа могат да се направят пари. И моля те, не ми разигравай пренебрежение към парите. Знам колко ти е тежко да работиш на две места, за да можеш да преживяваш, и колко ти се иска да можеш да се занимаваш само с научната си работа. Е, ако се съгласиш сега да работим двамата, желанието ти може да се осъществи. Аз ще получа комисионната от продажбата, а ти ще се ползваш от положението си на първооткривател.
— Стига, Джейк — каза Джейн. — Не се интересувам от жалките ти кроежи. Седиш тук и ми говориш за комисионни, а всъщност единственото, което те вълнува, е как да измамиш хората. Познавам те. Ако откриеш ръкописа, ще направиш на човека, у когото го откриеш някакво неустоимо предложение. Това не са отракани лондончани, а прости местни хорица — като наредиш няколко нули, и те ще останат зашеметени. Няма да имат и най-смътна представа, че им предлагаш нищожна част от действителната стойност на ръкописа.
— Това са глупости — възмути се Джейк. — Не съм дошъл тук, за да мамя хората. Искам честна игра.
— Може и да искаш, но съм готова да се хвана на бас, че безценната ти Каролайн е на друго мнение. А сега, Джейк, опитай се да схванеш какво ти говоря. Наистина не ми пука за парите.
Тук вече Джейк не издържа. Той стана и се приведе, така че лицето му бе съвсем близо до нейното.
— Може и да е така, Джейн. Само че на други хора им пука — и са готови на какво ли не, за да те изпреварят.
Той се завъртя на пета и излезе навън, в дъжда. Объркана, Джейн го проследи с поглед. За първи път от мига, в който научи за тялото в тресавището, й мина през ум, че в това, което върши, може да се крие опасност лично за нея. Излизаше, че в търсенето се намесват лоши хора, и тяхното присъствие далеч не беше толкова очебийно като намесата на Джон Хамптън.