Джейн се намръщи.
— Не би имало нищо лошо в това тя да бъде нащрек — Джими е близък човек.
Дан се усмихна като сита котка.
— Близък ни е, няма спор.
— Не искам нищо да знам — каза категорично Джейн. — Хари също ми е приятел, не забравяй — тя стана и се протегна. — Отивам да се поразходя на чист въздух. Откакто Джейк се появи отново, постоянно ме преследва желанието да се озъртам — като че ли някой ме следи — тя погледна през прозореца към долината в ниското и потръпна. — Много неприятно чувство. Иска ми се да можех да го пропъдя — тя се обърна и застана с лице към Дан. — Вече се проясни. Мисля да се кача с колата горе на Лангмиър, и оттам ще тръгна да се поразходя. Да освежа малко мозъка си.
— Добре, а имаме ли някакви планове за по-късно?
Джейн поклати глава.
— Смятам да оставим всичко за утре.
Докато слизаше с колата надолу по склона в гаснещата светлина на късния следобед, Джейн забеляза Матю, който тикаше количката на бебето към пощата. Тя спря колата, свали прозореца и подвикна:
— Не залагай на Лети Браунриг. Вече видях документите — в тях няма нищо, оставено от Доркас.
Матю присви очи и смръщи вежди.
— Поставяш се в жалко положение — изръмжа той, зави по входната алея към дома си и изчезна зад живия плет.
Джейн си каза, че изпитаното удовлетворение е дребнаво — но все пак си беше някакво удовлетворение. Натисна педала на газта и тръгна нагоре, през Лангмиър Стайл. Сърцето й се сви, когато мина покрай дома на Едит Клулоу. „Станалото няма нищо общо с мен“. Но не успя да се убеди, че е така.
След като измина още около миля, зави вляво към паркинга на Националния тръст за защита на природните забележителности. Сега, в късния следобед, нейната кола беше единствената на паркинга. Джейн почувства как спокойствието нахлува в нея веднага след като премина през вратичката към пешеходната пътека и тръгна през гората към високия четиридесет фута водопад, чиито води се сриваха от най-високата част на скалите надолу към Тъмното езеро.
След кратко, но уморително изкачване пътеката излизаше от гората и водеше до малка варовикова площадка, цялата нашарена с неравномерни пукнатини, които й придаваха вид на настилка, редена хаотично от някакъв луд великан. Както обикновено, Джейн отиде до края на площадката и седна внимателно там, поклащайки крака над бездната, на самия ръб на скалната издатина — така, както бе седнала като дете първия път, когато Матю я предизвика да го направи. В скалата се бе оформил плитък улей около водопада, чиито жълтеникави, покрити с бяла пяна води се спускаха с рев от лявата й страна, а от нейната наблюдателница изгледът към водопада и езерото долу беше зашеметяващ. Откакто се помнеше, Лангмиърският водопад й оказваше хипнотизиращо въздействие, прочистваше от душата й всяка болка и я караше да се почувства изцелена. И този следобед не беше по-различно. Постепенно събитията започнаха да се подреждат в правилна перспектива и Джейн почувства как напрежението я напуска.
Добрата страна на тази област с толкова малко шосета бе, че улесняваше изключително много следенето. Можеше да изостанеш спокойно, съзнавайки, че шосето няма никакви разклонения напред и обектът на следенето няма как да изчезне — разстоянието трябваше да се съкращава само при наближаването на някое от извънредно малобройните кръстовища. Но той не се сблъска дори с това малко усложнение, когато потегли по следите на Джейн този следобед. Тя тръгна с колата нагоре по хълма към Лангмиър Стайл — проследяването беше много лека задача. А докато се изкачваше нагоре след нея, той забеляза колата й, оставена на паркинга на Националния тръст в началото на пътеката към водопада. Действително, би било трудно да не я забележи — колата си стоеше сам-самичка, съвсем близо до пътеката.
Когато той паркира, Джейн се беше отдалечила достатъчно, така че не би могла да го забележи. Въпреки това той взе всички предпазни мерки, паркирайки в най-далечния край на паркинга, така че неговата кола не можеше да бъде забелязана от пътя. Пое си дълбоко дъх и избърса длани в панталона си. Едно беше да убиваш стари хора, към които нямаш никакво лично отношение. Но това, което бе запланувал сега, беше нещо съвсем различно — ако импровизациите му можеха да имат нещо общо с понятие от рода на план. Все пак досега се беше справил добре. Дотук не беше оставил живи свидетели — и той бе твърдо решен положението да не се променя. С убийството на Джейн щеше да разчисти пътя си към ръкописа.