Но не можеше да твърди същото за Летиша Браунриг. Ако наистина още някой искаше да се добере до ръкописа на Джейн, можеше и действително да има нещо нередно в измирането на тези възрастни хора.
Тенил изпита чувството, че някакъв обръч стяга гърдите й. Ами ако човекът, с когото се беше сблъскала, беше убиец? Ако знаеше за ръкописа, не можеше да не знае коя е Джейн. А ако познаваше Джейн, не беше изключено да е чувал и за Тенил. А ако знаеше историята с Тенил, би могъл да прецени къде е скривалището й. Дали би я оставил жива — при положение, че тя можеше да го издаде?
Излизаше, че всъщност далеч не е в безопасност.
Когато потопихме „Баунти“, се погрижихме да запазим корабните лодки. При тяхната дължина — едната 20, а другата 16 фута — те бяха идеални за риболовните ни излети. Държахме ги на пясъка, извадени малко по-надалеч от линията на прилива, така че да бъдат достъпни за всеки, който пожелаеше да излезе да лови риба. Колкото повече нарастваха опасенията ми от бунт и насилие, толкова повече тайни мерки вземах, за да осигуря оцеляването си и оцеляването на моето семейство. Направих си скривалище близо до лодките и започнах да трупам там припаси. Сушена риба, сушено месо, кокосови орехи, сушени плодове и кожени мехове, пълни със сладка вода, достатъчно плат за платна, секстанта, който бях запазил за себе си — скрих там всичко това, заедно със значителна част от златото, което бяхме свалили от „Баунти“. Каква ирония се криеше в това, че именно този метал, който нямаше никаква стойност на Питкеърн, можеше все пак да откупи свободата ми! Не споменах нищо за приготовленията си пред когото и да било, дори и пред скъпата ми съпруга Изабела — защото, макар да не се съмнявах в любовта и към мен, знаех, че любимото занимание на жените беше да клюкарстват за нас, мъжете, докато вършеха ежедневната си работа. Не можех да рискувам приготовленията ми да бъдат разкрити, затова не споделих нищо с нея.
35
Този четвъртък времето беше точно такова, за каквото копнееше Джейн, когато беше в Лондон — високо в синьото небе се пилееха тънки късчета облаци; листата на дърветата бяха зелени, златисти, ръждивочервени, тъмночервени и кафяви;, неравната линия на хълмовете се очертаваше ясно като гравирана на хоризонта; във въздуха се носеха птичи песни и ухаеше на есен. Тя все още не можеше да повярва, че е жива и може да се наслаждава на всичко това. Беше цялата насинена и схваната, по дължината на едната й ръка имаше голяма рана, имаше и огромна цицина на тила. Но като изключим това, сякаш беше преживяла изпитанието с цената на удивително малко физически травми.
Истинската травма беше нанесена на душата й — така подозираше Джейн. Никога досега не бе ставала жертва на насилие, не бе опознала дълбоко заседналия страх, породен от съзнанието, че някой иска да ти причини зло — а това, че нямаше никаква представа кой би могъл да бъде нападателят, още повече я затрудняваше да се пребори със страха.
Дължеше живота си на един овчар и кучето му. Също като баща й човекът познаваше всяка извивка на хълмовете като линиите на дланта си. Тъкмо отивал с кучето към ленд роувъра си, когато видял Джейн да пада в езерото. Човекът и кучето хуквали напряко по склона, а когато стигнали езерото, той накарал кучето да скочи във водата. Джейн не помнеше как кучето е стиснало със зъби яката й. Помнеше само паниката, която я обзе с излизането на повърхността и как се боричкаше с кучето, убедена, че именно то я е нападнало. Едва след като и овчарят нагази във водата, тя спря да се бори и позволи да я извлекат на брега. Беше като пребита, но в съзнание и силите й стигнаха да се довлече до ленд роувъра, подпирайки се на мъжа, чието лице си спомняше смътно — беше го виждала по продажби на овце и летни празници.
Майка й се бе ориентирала в кризисното положение с обичайното си спокойствие. Джуди нервничеше само по абстрактни поводи — когато й се налагаше да се справя с реален проблем, просто се заемаше да свърши това, което трябваше да бъде свършено. Тя съблече Джейн, сложи я да полежи в топла вана, после й даде да пие силно подсладен чай с мляко. Почисти раните й, уви я в топла хавлия, а после я сложи да си легне, като преди това я облече в мека вълнена пижама, която Джейн не беше виждала през живота си. Едва тогава майка й се поспря и попита какво всъщност се е случило.