Прекоси тясното шосе и постави покупките на задната седалка на открития джип, а после се върна при щанда с чуждестранните вестници. Предполагаше, че ще са отпреди няколко дни, но за човек, намиращ се толкова далеч от дома, това нямаше значение. Измъкна „Таймс“ и „Гардиън“ от местата им и влезе обратно в мразовитото поради климатика помещение, за да плати изнудваческите цени, определени за чуждестранните издания, а после пое по краткия обратен път, чувствайки се странно ободрен.
Когато Каролайн Кар го покани да се измъкне с нея от Лондон и да заминат заедно за къщата й в Крит, той си беше представял някаква луксозна вила с традиционно съпровождащите я тераса и маслинова горичка, без да обръща внимание на определението „малка“, която използваше тя за къщата си. В края на краищата, в Лондон тя живееше в триетажна къща на пет минути пеш от Хампстед Хийт, изискано обзаведена със старинна мебел от онзи вид, който подчертава ненатрапчиво, че собственикът разполага достатъчно отдавна с пари, за да може да се похвали и с вкус. Освен това хората от нейната класа никога не се хвалеха с притежанията си. Техните така наречени „малки“ провинциални жилища обикновено се оказваха масивни джорджиански свещенически домове или достроявани вили, чиито размери са нараснали тройно с времето. Така че очакванията му бяха големи.
Двайсетминутното пътуване от летището през полуостров Акротири с неговата изгоряла от слънцето червеникава почва и прашнозелената растителност не му се стори многообещаващо, но когато пред очите му се ширна тюркоазеното море, той се почувства обнадежден. Каролайн беше насочила джипа надолу по един тесен път, покрай малък бял параклис, издигнат на скалиста издатина, към пясъчен плаж с формата на полумесец, насред който се издигаше дъсчена кръчма с маси, поставени на пясъка. Каролайн спря рязко при кръчмата, за да вземе ключовете си. Джейк се озърташе, и когато забеляза със задоволство няколко внушителни къщи в дъното на залива, се запита в коя от тях щеше да започне новият му живот под слънцето.
За негова изненада обаче Каролайн подмина големите къщи и продължи по пътя над малкия бетонен пристан за лодки, докато стигна три къщурки, кацнали на тесен склон над залива, така че от тях се разкриваше гледка не само към него, но и към открито море.
— Пристигнахме — каза тя с тон на дълбоко задоволство. Джейк прикри с усилие разочарованието си, докато влизаше след нея в миниатюрната къщичка, след като двамата бяха прекосили настлания с плочи двор. Изруга наум, съзнавайки, че не беше обърнал гръб на привичния си начин на живот, за да получи това в замяна. През входа се влизаше направо в мъничка дневна, в която имаше само две кресла, обикновена дървена маса с четири стола и скъпа стереоуредба. В едната стена беше вградена миниатюрна кухня — умивалник, хладилник, фурна, един котлон, две шкафчета и работен плот. Каменните плочи на пода излъчваха хлад, килими нямаше. На полицата над откритата камина бяха подредени няколко фигурки, на вид копия от образци на минойската цивилизация. Други украшения нямаше. Каролайн въздъхна доволно. Прекоси бързо стаята и отвори една от двете врати в другия край.
— Това е спалнята — каза тя. — Остави тук багажа.
Спалнята също беше скромно обзаведена. Основната мебел беше голямо легло с резбовани дървени табли. От тавана се спускаше мрежа против комари. В стаята имаше само още един обикновен гардероб. Това, което я отличаваше от туристическа спалня, бяха двете великолепни копринени килимчета от Бухара от двете страни на леглото. Господи, каза си Джейк, това е малко по-добре от някоя шибана селска колиба. Той тръсна куфарите на пода и се върна в дневната. Каролайн посочи към другата врата и поясни:
— Това е банята. Ще се убедиш, че донякъде надхвърля примитивните гръцки стандарти.
Обзет от любопитство, той отвори вратата. От лондонското жилище на Каролайн знаеше, че тя има извънредно сериозно отношение към санитарните помещения, но пък бе имал и преди сблъсъци с гръцките представи за водопровод и канализация, поради което не хранеше големи надежди. За своя изненада се озова в копие на голямата баня в къщата в Хайгейт. Мраморен под, дълбока вана, душ-кабина за двама, два умивалника, всичко изпълнено с целия лукс на съвременния дизайн.