Измъчваше го нещо друго — червеят на скуката, който все по-често си проправяше път до повърхността на съзнанието му. Като повечето мъже, наближаващи трийсетте, и той беше фантазирал именно за такъв живот — слънце, море, секс и богата любовница, която да плаща цялото удоволствие. Каролайн беше забавна събеседница, никога не се вкопчваше в любовниците си, рядко се случваше да загуби доброто си настроение, а и щедро споделяше познанията си. Но неудовлетворението продължаваше да тормози Джейк.
Не че изпитваше някаква вина. Беше успял да се убеди, че не би било редно да разкаже на Джейн цялата истина за Каролайн. Така само би я наскърбил. Вместо това й беше обяснил, че съществували солидни практически основания да преустановят връзката си — налагало му се да пътува по работа, щял да прекара два месеца в Гърция, и нямало да е честно да кара Джейн да го чака. Беше обяснил, че Каролайн е преминала четиридесетте, но беше пропуснал да опише стройната й, стегната фигура, хубавите крака, гъстата тъмноруса коса и кокетния поглед на зелените й очи. Не беше споменал също, че сексът с Каролайн беше зашеметяващо изживяване — още от онова първо, вдъхновено от кокаина чукане на купона на Том Д’Арбле, купонът, на който Джейн отказа да дойде, защото трябвало да чете доклад на някакъв глупашки симпозиум в Кардиф.
Първоначално Джейк го беше приел като случаен секс. Беше изключително изненадан, когато още на другия ден Каролайн му прати съобщение, в което предлагаше да се срещнат и да пийнат някъде по нещо. Докато си пиеха коктейлите в един елегантен бар в Сохо, Каролайн го заслепи с блясък и остроумие, освен това му показа и писмо, подписано от Джон Кийтс, което бе успяла да купи същия следобед. После Каролайн му представи своето предложение. Омръзнало й било да бъде човекът — оркестър. Имала нужда от бизнес — партньор, който да й помага в търговията с редки ръкописи. Каза освен това, че именно той бил човекът, който й трябвал. Той беше достатъчно добре запознат с техническите характеристики на стоката, която щяха да купуват и продават, за да избягва традиционните капани, тоест недвусмислените фалшификати и подправените експертни оценки. Беше несъмнено умен и амбициозен.
— А освен това те бива и в леглото — усмихна му се тя предизвикателно над ръба на чашата.
Беше му дала една седмица за размисъл. Той взе решение още на следващата сутрин. Шефът му беше побеснял, Джейн беше ужасена, че ще замени предполагаемо безукорния живот на музеен работник, за да се озове сред главорезите — колекционери и богаташи, а пък баща му го предупреди какво се случва, когато омръзнеш на красива жена. Но за него всичко това нямаше значение. За първи път от доста време насам Джейк се забавляваше. Пътуването до Крит беше само черешката на върха на сладоледа.
Но после действителността измести фантазиите и за първи път, откакто беше тринайсетгодишен, той изпита истинска скука.
Той спря джипа пред вилата. Зарови пръсти в гъстата си тъмна коса и се запита дали Каролайн ще долови значението на вестниците. Вдигна торбите с пазара и добави съдържанието им към храната, която вече беше подредена на масата в двора. Каролайн се появи с кана прясно изцеден сок, а той се отпусна на един стол, притиснал вестниците като щит пред гърдите си.
Лека усмивка повдигна едното ъгълче на устата й.
— Браво, Джейк — каза тя, докато наливаше сок в чашите.
— За кое?
— Защото издържа по-дълго от всички останали, които съм водила тук. Три седмици и два дни — това е рекорд.
Тя се приведе и го целуна, рошейки косата му с една ръка, докато другата се плъзна към предната част на шортите му.
— Нали не възразяваш? — попита смутено Джейк.
— Защо да възразявам? Не се държа като щраус, нито пък съм дошла тук, за да избягам от света — тя се отпусна грациозно на стола си и смъкна слънчевите очила, които беше повдигнала над челото си. — Тук съм, защото тук ми харесва, и защото мога да остана тук, без да си объркам живота или бизнеса. Единствената причина, поради която не те карам да купуваш всяка сутрин вестник от Кутрас, е, че чета новините онлайн, скъпи.
Двамата се зачетоха във вестниците. Джейк не можеше да преглътне раздразнението от снизходителното отношение на Каролайн. Започваше дори да се пита доколко сериозно тя приема експертните му оценки; прекалено често го караше да се чувства като жиголо, ценен единствено заради креватните си умения, но не и заради умствените си способности. Не възприемаше напълно това, което четеше, но внезапно погледът му се закова на познато име. Той спря и се върна към началото на статията.