— Това ми събра очите! — ахна той неволно.
— Надявах се да съм ти ги събрала аз — подразни го Каролайн. — Какво има там, скъпи?
Джейк поклати глава.
— Всъщност нищо особено — той й подаде вестника през масата, сочейки статията. — Просто познавам мястото, където се е случило.
Каролайн прегледа набързо статията.
— Фелхед — каза тя отривисто. Лицето й беше напълно безизразно. — Нали оттам произхожда очарователната Джейн?
По мълчаливо споразумение и двамата не коментираха миналото си, но Джейк бе споменал, че е прекарвал доста време в Езерната област с Джейн, когато Каролайн обмисляше закупуването на няколко писма на Робърт Сауди.
— Точно така — отвърна той и се ухили. — Надявам се и тя да прочете тази статия.
— Защо? Защото Фелхед рядко има повод да се озове в новините ли?
— Не… — той се приведе напред и посочи предпоследния абзац.
— Защото това ще я убеди в правотата на една от нейните налудничави теории.
— Не разбирам — заяви Каролайн с тон, който намекваше, че не обича да бъде оставяна в неведение.
— Имам предвид черните татуировки. Такива са имали в стари времена много моряци, плавали из Южните морена — правили са ги, когато платноходите са спирали по островите да се заредят с провизии и да търгуват с туземците — поясни Джейк. — Повечето от моряците на „Баунти“ например си направили такива татуировки, когато били на Таити, за да събират плодове от хлебно дърво, каквато била първоначалната цел на тяхното пътуване.
— Ама че странни неща знаеш!
— Джейн толкова често изнасяше пред мен лекция на любимата си тема, че съм запомнил някои неща — Джейк се облегна назад, доволен, че този път е успял да прикове вниманието й с познанията си. — Тя е убедена, че Флечър Крисчън не е умрял на остров Питкеърн. Че се е върнал в Езерната област, където близките му са го укрили. Този слух се повтаря упорито по онези земи в продължение на около двеста години.
— Любопитно — отбеляза Каролайн. — Интересно е да се види как градските легенди са се ширели още преди да има градове, достойни за това определение.
Той се засмя, решил да приеме нейното отношение към забавната тема.
— Само че Джейн не спира дотук. Оттук нататък започва фантасмагорията. Тя е убедена, че ако Крисчън действително се е върнал, е изгарял от желание да представи своята версия на историята, да изясни случилото се.
— Вероятно е права — отбеляза Каролайн, пресегна се лениво за цигарите си и запали една. — Кой на негово място не би желал да огласи своята версия за събитията?
— Е, според Джейн той трябва да е отишъл при някогашния си съученик Уилям Уърдсуърт и да му е представил историята от своя гледна точка. А Уилям написал въз основа на разказа му дълга епическа поема, която, разбира се, никога не би могъл да публикува, без да предизвика тежки последици за себе си и за семейство Крисчън.
Каролайн се изправи на стола, дръпна рязко слънчевите си очила и го загледа изпитателно.
— Значи Флечър Крисчън е бил съученик на Уърдсуърт? — попита тя.
— Така излиза. Джейн твърди, че тази част от историята почива на неоспорими факти. Останалото обаче са само слухове, клюки и измишльотините на Джейн.
— Джейк, имаш ли някаква представа колко би струвал ръкописът на такава поема, ако предположим, че тя наистина съществува?
Внезапно критският воал се свлече и разкри безкомпромисната делова жена, която той бе опознал в Лондон.
Той се смръщи, смутен от неочаквания обрат на разговора.
— Никога не съм се замислял. Сто хиляди?
Каролайн поклати невярващо глава.
— Поне десет пъти по толкова, а вероятно и повече. Бих казала някъде между един и два милиона, в зависимост от дължината на поемата.
Джейк подсвирна.
— Жалко, че такова нещо не съществува — отбеляза той категорично.
Изражението на Каролайн беше неразгадаемо.
— Откъде знаеш, че не съществува? — попита тя.
Джейк поде объркано:
— Няма доказателства, че такава поема съществува или е съществувала някога. Това е просто една откачена идея на Джейн.
— Имаш предвид същата Джейн, която пише научни разработки върху творчеството на Уърдсуърт, нали? — продължи Каролайн мило, но зад мекотата на тона й се долавяше жлъч.
— Да, но…
— Следователно тя най-вероятно знае за какво говори.