— Не е възможно да приемаш сериозно това — възрази Джейк с надигащ се гняв, осъзнал, че мнението му отново е пренебрегнато.
— Ти правиш първите си стъпки в нашия бизнес, Джейк. Мислиш ли, че можеш да си позволиш да не приемеш сериозно такава теория?
Казах му, че гледам с добро око на неговата молба, но изтъкнах опасенията си, че издаването на подобно повествование би довело до неприятни последици. „Ти си преследван от закона, казах му аз, и ако аз обявя, че в моята поема се съдържа истината, ще стана прицел на същите обвинения, които отправят и към теб. Приютяването на известен престъпник е престъпление срещу Короната, а на мен не ми се иска да лиша жена си от съпруг и децата си — от баща, дори за да защитя честта на стар приятел като теб. А освен това рискуваме да бъде организирана хайка за залавянето ти тук, където сега се чувстваш на сигурно място“. Приятелят ми не беше преценил тези съображения, но бързо осъзна тяхната основателност. „Не за себе си държа да се каже истината, а заради семейството си“, отвърна той. Най-сетне се споразумяхме така — ако аз съчиня поема въз основа на неговия разказ, да се погрижим тя да не бъде огласена, преди и двамата да сме напуснали този свят. Така с един удар осигурявахме и собствената си безопасност, и възвръщането на доброто му име.
7
Професор Маги Елиът вдигна поглед над очилата без рамки, които се бяха смъкнали на върха на носа й.
— Джейн, струва ми се, че в случая разполагаме с два обособени елемента — единият е писмото на Мери Уърдсуърт, в което става дума за нещо, което не е било коментирано досега от никой учен в тази област, поне доколкото ни е известно. Другият е откриването в Езерната област на тялото, по което има татуировки, които може да са типични за тихоокеанските архипелази от епохата на бунта на „Баунти“ — а може и да не са. Съгласна ли си с такова представяне на положението?
Джейн се поразмърда на мястото си.
— Ами… да.
— Но ти държиш на своето, че тези два елемента са неразривно свързани? И твърдението ти се основава единствено на някаква мълва, която си чувала като дете?
— Мълва, която се носи упорито в продължение на почти двеста години — заяви Джейн, а по лицето й се изписа непреклонност.
— Но все пак мълва.
Джейн се дразнеше от склонността на професор Елиът да проявява педантичността на преподавател от Оксфорд или Кеймбридж, макар самата тя да бе защитила и трите си научни степени в далеч по-либералните университети на Северна Англия. Като се има предвид, че за професор беше доста млада, би могло да се очаква да бъде привърженица на неформалното и непринудено общуване, а не да си придава вид на двайсет години по-възрастна и няколко нива над класовата си принадлежност.
— Мълва, подкрепяна от внушително количество косвени доказателства — настоя Джейн, решена да не допусне да я разколебаят.
— Които вече представих. Освен това съществува и една допълнителна подробност…
Професор Елиът повдигна въпросително вежди:
— Да?
— Бележниците на Самюъл Тейлър Колридж се намират в Британския музей. В един от тях съществува следната записка: „Приключенията на бунтовника Крисчън“. Това е същият бележник, който той ползва в периода, когато пише „Старият моряк“. А ако погледнете поемата в тази светлина, не е трудно да се открият връзки с пътуването на „Баунти“.
— Като например?
— Ужасните бури, които преживели при опита да заобиколят нос Хорн, как били изтласкани на юг, към ледовете, докато най-сетне успели да преминат в посока към Южните морета. Да не забравяме и албатроса. Документиран е фактът, че моряците на „Баунти“ застреляли и изяли албатрос по време на плаването. Доколкото ми е известно, по онова време не е съществувало никакво суеверие, свързано с убиването на такава птица. Но за да има поемата му желаното въздействие, Колрдиж е трябвало да изобрети метафора за грях. Убийството на красива залутана птица отговаряло изцяло на търсенията на романтичната му душа — ръцете на Джейн очертаха с елегантен жест силуета на птицата във въздуха. — Така или иначе, от сведения на съвременници знаем също, че именно Уърдсуърт е дал на Колридж идеята за албатроса по време на съвместните им разходки. Не мисля, че би било пресилено да предположим, че идеята се е породила от това, което вече му е било известно за пътуването на „Баунти“.
Професор Елиът поклати глава.
— Бъркаш хронологията. Колридж работел върху „Старият моряк“, докато двамата с Уърдсуърт живеели в Дорсет. Това е прекалено ранен момент за предполагаемото завръщане на Крисчън в Англия. Освен това със сигурност нямаме основание да предполагаме, че той е ходил в Дорсет.