Джейн прекоси стаята, приклекна до Тенил и предпазливо обви раменете й с ръка. Физическият контакт между двете не беше нещо обичайно, но се оказа, че не е трябвало да се притеснява. Тенил незабавно притисна вдървеното си от напрежение тяло към нейното. Джейн мълчеше и само галеше ритмично ръката й със свободната си ръка. После бентът най-сетне се разкъса, Тенил зарови глава в тялото й като агънце в майка си и избухна в плач. Първоначално плачеше тихичко, но постепенно заплака отчаяно, на висок глас, преглъщаше и хлипаше така, че и двете с Джейн се разтърсваха.
Джейн беше озадачена. Не можеше да си припомни някаква пубертетна травма, която да я е докарвала до такова състояние. На тези години и тя беше поплаквала, но никога така отчаяно и безпомощно. Неволно подхвана обичайните банални фрази — „хайде, хайде“ и „всичко е наред, Тенил, сега си при мен“. Но нищо не помагаше срещу този пристъп на мъка.
Най-сетне ужасните хлипове позаглъхнаха и Тенил се отдръпна от нея, бършейки очите и носа си с опакото на ръката. Клепачите й бяха подпухнали, тя дишаше тежко през устата.
— Извинявай — произнесе тя с усилие.
— Няма защо, нали затова са приятелите — отвърна Джейн, ядосвайки се на себе си, че употребява такива изтъркани фрази. — Ще ми кажеш ли сега какво се е случило?
Тенил извърна поглед встрани.
— Нямаше те снощи — каза тя с упрек. — Идвах при теб, ама те нямаше.
— Излизах с приятели — отвърна Джейн.
— И аз се върнах у нас. Не исках, знаех, че той ще е там, но теб те нямаше и нямаше къде да отида.
— Кой е щял да бъде там? — попита Джейн, чудейки се дали е възможно алкохолът да предизвиква краткосрочна амнезия. Явно й се губеха ключови логични елементи от разговора.
— Джино — Тенил изплю името, сякаш се опитваше да прочисти лош вкус от устата си.
— Приятелят на Шарън? — тревогата скова гърдите й в студената си прегръдка.
— Да, приятелят на Шарън, шибаното му копеле.
О, да му се не види, не! О, по дяволите!
— Шарън нямаше ли я?
— Шарън е нощна смяна. Казва, че той трябвало да ме пази да не ми се случи нещо лошо — тя се изсмя горчиво. — Прекалено тъпа е да загрее, че лошото, което може да ми се случи, е именно той.
Джейн я погали по гърба.
— Той… досажда ли ти?
— Само ме гледа, нали разбираш?
Джейн разбираше.
— Нещо друго?
Страх я беше от отговора.
— Все казваше разни неща, когато Шарън я нямаше в стаята. Как си падал по млада плът, все такива гадории. Разбираш ли, знаех, че той само чака момента, когато тя ще трябва да работи нощем.
— Какво се случи, Тенил?
Момичето зачопли яростно ципа на якето си.
— Първите две нощи се натряскваше и заспиваше на дивана. Обаче снощи ме чакаше. Още щом влязох и го видях — стоеше на вратата на дневната и си разкопчаваше панталоните — тя потръпна. — Каза ми, че било време да разбера какво означава истинска любов. — Устните на Тенил се извиха презрително. — Копеле. Опитах се да изтичам обратно навън, но той беше по-бърз. Хвана ме за ръката и ме замъкна в дневната, после ме хвърли на дивана — тя тръсна глава, сякаш за да пропъди спомена. — Извади си оная работа. Откакто се помня, не съм се страхувала така. Бях сигурна, че ще ме изнасили. После разбрах, че иска да му духам — само при мисълта щях да повърна. Хванах лампата, която стои на ниската масичка, и го ударих с нея по главата.
Джейн усети как сърцето й се свива от страх и жалост.
— Правилно си постъпила, Тенил.
— Не го ударих достатъчно силно. Трябваше да го убия — ама ми се стори, че е само зашеметен. Скочих и изтичах в моята стая. Издърпах леглото и скрина пред вратата, за да не може да влезе. Цялата треперех, разбираш ли, цялата. И малко след това той заблъска по вратата и почна да крещи като животно. Джейн, не знаех какво да правя. Държеше се като луд. Вратата се тресеше, бях сигурна, че ще я разбие — тя се засмя с треперещ глас. — И тогава дойде спасението.