— Какво се случи?
— Нали знаеш оня задник, дето живее до нас? Голям, дебел — рокер някакъв?
Джейн кимна.
— Виждала съм го. Голям грозник — той е, нали?
— Грозен и гаден. Та тъкмо тогава той се появи пред нашата врата и закрещя на Джино да млъква, щото иначе щял да разбие вратата и да му извади карантиите — и настана тишина. А малко след това Джино дойде до вратата на моята стая и каза тихо „Не можеш да останеш там вечно, кучко“. Едва не се напиках от страх. Казвам ти, не мигнах цяла нощ. Изчаках Шарън да се прибере, измъкнах се и право тук. Ако знаеш как се молех да си у дома!
— Правилно си постъпила, Тенил — Джейн се опитваше да събере разпокъсаните си мисли. Налагаше се да предприеме нещо. Не можеше да остави Тенил в ръцете на извратения приятел на Шарън. — Засега можеш да останеш при мен — каза тя. — Аз трябва да замина за две седмици, но преди това ще уредя тази работа.
Тенил я изгледа невярващо.
— Ти ли? Че какво ще направиш? Джино няма да те послуша. А с Шарън няма смисъл да разговаряш, тя ще извърти нещата така, че аз да изляза виновна както обикновено.
Джейн се изправи. Тенил може и да беше по-отраканата от двете, но не знаеше нещо, с което Джейн беше наясно. Може би ставаше дума за махленски клюки, но Джейн имаше чувството, че нещата са по-сериозни. А ако беше права, това поставяше в ръцете й оръжие, което би накарало Джино да си плюе на петите и да изчезне яко дим. Джейн изправи гръб, опитвайки се да изглежда като човек, който си знае работата.
— Трябва да ми вярваш, Тенил. Ще се справя.
Джейк смъкна сандалите си, наслаждавайки се на вълшебното въздействие на хладния мраморен под. Чувстваше се прегрял, което беше глупаво, тъй като климатиците в сградата на летището в Хания работеха на пълни обороти. Предполагаше, че цветовете, в които беше боядисан терминалът — тъмносиньо, сиво и бяло — са подбрани с цел да въздействат успокояващо, но нервното напрежение не го напускаше. Странно, като си помислеше само, че едва вчера се отдаваше на мечти за родината. А сега, когато стоеше в чакалнята за излитащи полет с билет за Лондон в джоба си, го тормозеше странна смесица от безпокойство и ожесточена решимост да докаже на Каролайн, че и него го бива за нещо.
Всичко стана толкова бързо! Само минути след първоначалния им разговор Каролайн вече търсеше онлайн самолетен билет за него. Когато се опита да разбере какво си е наумила, тя го сряза нетърпеливо:
— После ще говорим, Джейк. Остави ме сега да свърша това.
След известно време, което му се стори много дълго, тя възкликна:
— Идеално!
Натисна още няколко пъти бутона на мишката и се облегна на стола с доволна усмивка.
— Готов си, Джейк — каза тя и обърна екрана към него. Очевидно му беше запазила място на полет от Хания до Атина, където щеше да се прехвърли на полет за Хийтроу. И то още на другия ден.
— Ти няма ли да дойдеш?
Каролайн го изгледа озадачено.
— Случаят си е твой, Джейк. Аз само бих ти пречила. Нали не мислиш, че Джейн ще изпадне във възторг, когато те види, ако мъкнеш и мен със себе си?
— Не разбирам какво искаш от мен, Каролайн — той се опита да говори безразлично, но тонът му беше на нацупено, капризно дете.
— Много е просто. Току-що ти самият ми разкри възможност за интересна и много ценна находка. Искам ти да се добереш до нея. А ако не успееш да се справиш сам, искам да бъдеш неотлъчно до човека, който най-вероятно ще успее.
Той отметна раздразнено косата от лицето си.
— Но, Каролайн, ние не разполагаме с никакви доказателства, че проклетото нещо съществува.
— Ти самият каза, че Джейн е убедена в съществуването на поемата — каза тя, въплъщение на здравия разум в плажна рокля.
— Това е просто някаква откачена хипотеза.
— Можеш да ми вярваш, че съм попадала на страхотни находки, тръгвайки по далеч по-откачени следи. Погледни на нещата така — позицията на Джейн е уникална. Тя изучава творчеството на Уърдсуърт на академично ниво, а същевременно е родом от Фелхед. Доколкото се простира моят опит, сериозните учени не изпадат в откривателска треска, освен ако нямат сензационно добри основания. Не забравяй и друго — Джейн може да не ти е казала всичко, което знае.
По красивото лице на Джейк се изписа изненада, а после и съмнение.
— Че защо ще крие от мен? Да не искаш да кажеш, че ми е нямала доверие?