Каролайн се изкиска.
— Когато един учен се добере до нещо, благодарение на което би могъл да задмине на разстояние колегите си, обикновено не се доверява никому. Скъпи мой, колкото и да те е обичала Джейн, можеш да се обзаложиш, че ако е разполагала със сведения, които биха я превърнали в звезда във вашите професионални среди, тя за нищо на света не би ги споделила. А откриването на тялото в тресавището може да се окаже катализаторът, който ще ускори значително процесите.
— Това е лудост — настоя Джейк.
— Не, драги мой, това е бизнес. Ако сериозно се надяваш да направиш кариера в нашата работа, се налага да умееш да експлоатираш връзките си и да намираш начини да си сигурен, че ако нещо интересно се появи, ти ще бъдеш непосредствено до този, който държи находката в треперещите си ръце.
— Това го разбирам — възрази той, съзнавайки, че отношението й е покровителствено и пренебрежително, но неспособен да се държи на положение. — Но не мога да схвана какво искаш да правя — в чисто практически аспект.
Каролайн издуха дълга струя дим.
— Отиди да се видиш с Джейн. Възстанови отношенията си с нея поне дотолкова, че да има основания да бъдете постоянно заедно. Убеди я, че се разкайваш. Обясни, че си видял статията във вестника и това те е накарало да осъзнаеш, че си постъпвал неправилно, като не си приемал сериозно теориите й. Убеди я, че тя е единственият човек, който може да се добере до проклетия ръкопис, и я накарай да го направи. Това искам от теб — тя извърна глава и се загледа към залива. Никога досега не беше говорила така сприхаво.
— Съмнявам се, че ще ми се зарадва особено — измънка той.
— Разбира се, че няма да ти се зарадва. Нали си я зарязал. Само че ти трябва да направиш всичко необходимо, за да ти прости, Джейк.
— Какво разбираш под „всичко необходимо“?
— Чертеж ли искаш? Кажи й, че искаш да откриете този ръкопис напук на мен, ако смяташ, че това ще подейства — тя се усмихна невъзмутимо. — Оставям решението на теб.
— Няма да бъде лесно.
— Използвай чара си, Джейк. В противен случай няма кой знае каква полза от него, нали?
Когато си спомни последните й думи, Джейк бе обзет от нов прилив на решителност. Щеше да й покаже, че не е някакво момченце за забавление. Щеше да я накара да го възприема сериозно, каквото и да му струваше това.
Душът помогна донякъде, но Джейн все още се чувстваше нестабилна и с опънати нерви. Реши да направи кафе, и докато чакаше чайникът да кипне, глътна две таблетки обезболяващо. Не беше убедена, че това, което е решила, е правилно, но не виждаше никакъв друг изход, а държеше да направи всичко по силите си. Взе двете чаши, отиде при Тенил и седна на ръба на леглото.
— Трябва да изляза, за да се видя с един човек — каза тя. — Искам да ме чакаш тук.
— С кого ще се виждаш? — попита Тенил. След като й разказа всичко, явно бе обзета от облекчение и бързо си възвръщаше обичайния тон.
— Един човек, който според мен може да ни помогне — Джейн се надяваше, че тонът й не допуска по-нататъшни въпроси.
Тенил се взираше в кафето си.
— Баща ми — произнесе тя безизразно.
Джейн се опита да скрие изненадата си. Скоро след като Тенил започна да се навърта около нея, Джейн се бе заговорила на автобусната спирка с една съседка, млада майка, която живееше в апартамент на същия етаж.
— Не че ми е работа — поде жената, — но забелязвам, че Тенил често идва у вас. Няма да е зле да бъдете нащрек.
— И защо? — отвърна рязко Джейн. — Струва ми се интелигентно дете.
— О, интелигентна е, няма спор. Това, което имам предвид, е да се пазите от баща й.
Джейн се намръщи.
— Вероятно я бъркате с друго момиче. Тя няма баща. Казва, че дори не знае кой е баща й. Майка й отказвала да й каже, а Шарън няма представа.
Жената изсумтя презрително.
— Ако е така, вероятно Тенил е единствената, която не знае. Всички тук знаят, че Чука й е баща.
Очите на Джейн се разшириха от удивление.
— Джон Хамптън?
— Точно така. Той винаги я е наблюдавал отдалече. А Шарън не иска тя да знае, разбирате ли? Искам да кажа, би трябвало да ви е ясно защо, нали?
На Джейн определено й беше ясно. Доста отдавна бе научила, че Джон Хамптън, по прякор Чука, беше нещо като кмет на престъпния контингент в Марншул Фарм. Беше сериозен престъпник, не някакъв недорасъл кандидат–гангстер. Наркотиците, сексът и насилието бяха негова специалност и нямаше никакво съмнение кой дърпа конците на престъпната дейност в района. Джейн беше чувала разкази за наказанията, сполетели тези, които решавали да работят на свободна практика извън закона, без да плащат дължимото на Чука.