А ето че сега Тенил съвсем открито говореше за нещо, което Джейн бе считала за добре пазена тайна.
— Знаеш кой е баща ти, така ли? — попита Джейн, опитвайки се да печели време, за да си изясни как да реагира.
— Че баща ми е Чука?
Джейн кимна. Тенил сви рамене.
— Мисля, че съм наясно от години. Помня, че ми го каза някой в училище. Първоначално не повярвах. Вероятно просто не съм искала да повярвам. Но един ден, когато Шарън не беше у дома, порових из вещите й. Тогава открих снимката, натикана в дъното на едно чекмедже — на нея са майка ми и Чука. Той я е прегърнал и двамата се гледат усмихнати, като че ли са влюбени. Тогава се убедих — тя си пое дълбоко дъх. — Иначе той никога не ми е казвал и една дума. Все ме подминава, без дори да ме погледне. Затова реших, че не иска и да знае за мен.
— Или се надява по такъв начин да те защити — каза Джейн, опитвайки се да идеализира подбудите му, за да може Тенил да си създаде малко по-положителна представа за баща си. — Той сигурно има врагове. Но като не ти обръща внимание, все едно че казва „Не ме е грижа за нея“, което означава, че ти няма да бъдеш привлекателна плячка за някой, който би поискал да го изнудва.
Изражението на Тенил беше скептично.
— Или чисто и просто не иска да знае за копелето си, след като майката е починала. Имал е доста жени след смъртта на майка ми. Сигурно отдавна е забравил, че съществувам.
Вероятно е права, каза си уморено Джейн. Но точно сега не виждаше друг начин да постигне някаква сигурност за Тенил, освен да поговори с Чука. Мисълта я притесняваше, побиваха я тръпки от страх и неприязън. На Чука приписваха неща, които категорично не я изпълваха с желание да общува с него.
— Ще видим — измънка тя по-скоро на себе си.
— Смяташ да му разкажеш за Джино, така ли? — попита недоверчиво Тенил.
— Разбира се — каза Джейн, допи кафето си и стана.
— Моите уважения — каза Тенил и сякаш се удиви на собствената си реакция. — За бяло момиче си доста смела.
„Или доста глупава“, каза си Джейн.
— Стой тук, докато се върна. Няма да отваряш на никого, нали?
— Знаеш ли къде можеш да го намериш? — попита Тенил.
— Имам език, мога да попитам.
— Няма нужда. По това време сутринта си е у дома. Блок Б, на другия край. Апартамент 87.
Джейн прие информацията с кимване и взе палтото си.
— Не се безпокой, Тенил. Ще се справим с Джино.
Споразумяхме се той да се върне отново след три дни, когато и двамата ще бъдем свободни от всякакви грижи и задължения. Признавам, че очаквам с нетърпение да чуя неговия разказ. Толкова много бе казано и написано за съдбата на този кораб, но засега сме изслушали само един от главните участници. Разказът на моя приятел със сигурност ще ни осигури нов поглед върху бунта и ще разреши загадката около това, което се е случило впоследствие с кораба и тези, които са плавали на него. Струва ми се, че на нашите острови няма друг жив човек, освен моя приятел, който да има представа от съдбата на „Баунти“, след като корабът е потеглил от Отахейте с екипаж от бунтовници и туземци на борда. Изпитвам силно желание да разбера причините за тези събития и да ги пресъздам в стихове. Готов съм да започна работа по голямата поема. Ще бъде забележително начинание.
9
Джейн затвори вратата зад себе си и спря на място, поемайки си дълбоко дъх. Сигурно се беше побъркала, щом бе решила да предприеме нещо подобно. Каквито и да бяха неписаните правила, тя вероятно нарушаваше голям брой от тях, появявайки се без предупреждение на прага на Чука, за да го посъветва да се погрижи за непризнатата си незаконна дъщеря. Но нямаше кой друг да пази Тенил, а докато съществуваше тази възможност, Джейн не можеше да я пренебрегне и да изостави детето на произвола на съдбата.
Тя вдигна яката на палтото си, за да се предпази от вятъра, и се упъти към блок Б, най-високият от осемте жилищни блока с форма на буквата L, които съставляваха комплекса Маршпул Фарм. Блокът беше в северната част на комплекса, с няколко етажа по-висок от останалите сгради. За свое учудване Джейн установи, че във входа нямаше боклуци, по стените нямаше и графити. Долавяше се дори слаб мирис на боров дезинфектант. Реши да рискува и да ползва асансьора, защото трябваше да отиде на осмия етаж. Асансьорът пристигна незабавно, а и не би могъл да бъде по-чист, дори да се намираше в някоя от високите офисни сгради на Канари Уорф. Ако все още се нуждаеше от доказателства на властта, с която разполагаше Джон Хамптън, те бяха пред очите й.