Вратата на апартамент номер 87 се намираше точно срещу асансьора. За разлика от невзрачния сивосинкав цвят на останалите врати в сградата, тази беше боядисана в тъмночервено. Вертикални щори на прозорците, които гледаха към галерията, не допускаха поглед към вътрешността на жилището. Джейн изправи гръб и позвъни. В продължение на известно време, което й се стори много дълго, не се случи нищо. После вратата се отвори рязко и пред нея застана едър двайсетинагодишен мъж от смесена раса, облечен само с долнище на анцуг. Широкият му торс би могъл да послужи за живо учебно помагало по анатомия, толкова добре оформени бяха изпъкналите му мускули. Той я изгледа мрачно и попита с провлечен американски акцент:
— Какво има?
— Трябва да се видя с Джон Хамптън — каза Джейн с внезапно изтънял глас, а акцентът й прозвуча ужасяващо претенциозно дори на нея самата.
Човекът срещу нея отбеляза развеселено:
— Той не ви очаква — и понечи да затвори вратата.
Джейн протегна ръка, за да го спре, съзнавайки, че няма никакъв шанс срещу силата на мускулестите му ръце, но все пак рискува.
— Налага се да го видя — настоя тя, — по семеен въпрос.
Той я изгледа със съмнение.
— Не ми се вярва.
— Моля ви, само му кажете, че Джейн Грешам иска да се види с него по въпрос, който засяга семейството му. Ще почакам.
— Може да си повисиш тук, Джейн Грешам.
Той побутна леко вратата и тя отпусна ръката си. Надяваше се жената на автобусната спирка да е казала истината, когато твърдеше, че Чука наблюдава Тенил. Ако това беше вярно, той несъмнено знаеше и за ролята на Джейн в живота й. Благодарение на това можеше и да я приеме.
Тя закрачи между вратата на апартамента и асансьора — стори й се, че измина много дълго време, но в действителност бяха само няколко минути. Чу зад себе си вратата да се отваря, обърна се рязко и видя същия млад мъж, която я покани с жест да влезе.
— Имаш късмет — отбеляза той. — Господин Хамптън е много зает човек, но може да ти отдели пет минути.
— Това ми е достатъчно.
Джейн го последва в апартамента, чието обзавеждане не приличаше по нищо на нито един от апартаментите в Маршпул Фарм, които бе виждала. Подът на антрето беше покрит с дебел килим в същия тъмночервен цвят, в който бе боядисана и вратата. По светло боядисаните стени висяха фотографии на автомобили в уникални модификации. Мъжът я покани с жест да влезе в дневната, после затвори вратата зад нея. Вътре се долавяше лек мирис на сандалово дърво. Точно срещу нея, на кремавия кожен диван, се беше разположил нисък, набит чернокож мъж в джинси и бяла тениска. Над главата му висеше голяма репродукция на една от картините на Джак Ветриано в духа на филмите от трийсетте в позлатена рамка. Главата му беше абсолютно гола и приличаше на топка за боулинг, тъмните му очи бяха толкова дълбоко хлътнали, че можеха да се оприличат на дупките за пръстите. Джейн никога не се бе озовавала толкова близо до Джон Хамптън, беше го виждала от разстояние, но това не я бе подготвило за странната привлекателност на този човек. След време си даваше сметка, че не би могла да опише как изглеждаше помещението — дотолкова присъствието на Чука бе изместило останалото от съзнанието й. Стана й ясно как Джон Хамптън се бе добрал до властта, с която разполагаше сега.
— Доктор Джейн Грешам — проговори той с плътен басов глас. — Какво може да накара една преподавателка по английски да се озове на прага ми и да споменава нещо за моето семейство?
— Искам да говоря с вас за Тенил — каза тя, опитвайки се да прикрие смущението си. — Мога ли да седна?
Той я покани с жест да седне на едно кресло в ъгъла, покрито със същата светла кожа като дивана.
— Заповядайте. Тенил ли? — поде той, преструвайки се, че се опитва да си припомни за кого става дума. — Така се казва едно от хлапетата, които живеят тук, нали?
— Хората казват, че е ваша дъщеря.
— Хората говорят какво ли не, доктор Грешам. Предимно глупости.
Лицето му остана безизразно, тялото му беше напълно неподвижно.
— Тя действително никак не прилича на вас — отбеляза Джейн. — Но ми се струва, че е наследила вашата амбициозност, упоритостта и интелекта ви.
— Ласкателството няма да ме накара да плащам издръжка на детето, ако това е целта ви.