— Здрасти, Джейн — подвикна тихо фигурката.
— Здравей, Тенил — отвърна Джейн, прикривайки страха си с насилена усмивка.
С небрежност, която в очите на Джейн бе равносилна на предизвикателство към смъртта, Тенил отпусна крака и скочи на влажния циментов под до Джейн.
— К’во става? — подхвана тринайсетгодишното момиче, тръгвайки редом с нея.
— Става това, че ще закъснея за работа, ако не побързам — отвърна Джейн и затича надолу, поддавайки се на инерцията от земното притегляне. Тенил не изоставаше. Дългата й коса, сплетена на безброй плитчици, подскачаше по тесните й рамене.
— Ще повървя с теб — каза Тенил. Движеше се наперено, подражавайки неумело на кандидат-бандитите, които се навъртаха в отблъскващия лабиринт на комплекса, учейки занаята от по-възрастни братя, братовчеди или изобщо от който и да е близък, останал достатъчно дълго време извън затвора.
— Не ми е приятно да се държа като дърта досадна еснафка, Тенил, но все пак ми се струва, че би трябвало да си на училище?
Репликата беше позната и Джейн беше в състояние да предвиди и отговора.
— Учителите не могат ме научи на нищо — заяви механично Тенил, удължавайки крачка, за да се изравни с Джейн, когато стъпиха на улицата. — К’во ли знаят те за моя живот?
Джейн въздъхна.
— Омръзна ми да чувам едно и също от теб, Тенил. Ти си прекалено умна, за да се примириш с това, което те чака, ако не получиш образование.
Тенил пъхна ръце дълбоко в джобовете на тънкото си яке от изкуствена кожа и присви предизвикателно слабите си раменца.
— Майната му — отвърна тя. — Няма да се дам на този инкубатор. На Тенил не й минават тия филми.
Минаха през тунела под блока и излязоха на една отсечка от магистралата, където колите профучаваха край тях със съскане на гумите по мокрия асфалт — очевидно шофьорите ликуваха, че най-сетне могат да преминат на по-висока предавка.
— Не виждам как ще успееш да се изплъзнеш, ако не се възползваш от силата на ума си — отбеляза сухо Джейн, като внимаваше да върви по-далеч от платното и пръските вода, излитащи изпод автомобилните гуми.
— Искам да стана като теб, Джейн.
Джейн беше чувала безброй пъти този жалостив вопъл.
— В такъв случай не бягай от училище — каза тя, потискайки раздразнението си.
— Мразя тези ненужни неща, на които ни учат — отвърна Тенил и изви устни в презрителна усмивка, която пропъди неосъзнатата привлекателност от лицето й и го превърна в презрителна маска. — Те нямат нищо общо с това, което ти ми даваш да чета.
Внезапно уличният жаргон бе изчезнал от говора й, сякаш напускането на комплекса й бе позволило да се превърне от съмнителна личност в личност.
— Не се и съмнявам. Но аз самата далеч не съм постигнала това, което искам, нали знаеш. Когато започнах, не съм си представяла, че ще ми се налага да се наемам на половин работен ден в барове и да водя семинари, докато успея да завърша книгата си, така че да мога да се преборя за истинска работа. Въпреки това трябваше да изгазя през всички тези глупости, за да стигна дори до тук, където съм сега. Да, и аз самата считах повечето от това, което учех, за глупост — повиши глас тя, прекъсвайки опита на Тенил да добави нещо. Искаше й се да можеше да каже нещо друго, освен банални фрази, но какво би могла да каже на тринайсетгодишно цветнокожо сираче, което не само че обожаваше творчеството на Уърдсуърт, Колридж, Шели и Де Куинси, но и схващаше идеите им с лекота, която Джейн бе постигнала с цената на десетгодишно старателно учене.
Тенил отстъпи встрани, за да даде път на бебешка количка, в която седеше бузесто бебе с омазано с шоколад лице. Устата му беше запушена с биберон–залъгалка — като че ли някой го беше надувал и го беше запушил, за да не спадне. Момичето, което тикаше количката, наглед не беше много по-голямо от самата Тенил.
— Няма да успея по този път, Джейн — поде мрачно Тенил. — Може би ще мога да ползвам поезията по друг начин — да стана например рапър като мис Дайнъмайт — допълни тя без вътрешно убеждение.
И на двете им беше ясно, че такова нещо никога няма да се случи. Освен ако някой не изобретеше лекарство за повишаване на самочувствието, с което Джейн да напомпа вените на Тенил, още преди в тях да е нахлул хероинът, с който се дрогираха половината от обитателите на комплекса. Джейн спря на автобусната спирка, обърна се към Тенил и каза: