Беше си у дома от пет минути, а вече имаше чувството, че Лондон е много далеч, в чужда страна. Така си мислеше Джейн, докато наблюдаваше как майка й трупа печени картофи до дебелите резени агнешко печено. Колкото и да се опитваше да се убеди в противното, очевидно мястото й си беше тук. Тук се чувстваше по-жива. Вече й беше невъзможно да повярва, че същата тази сутрин беше разговаряла с лондонски гангстер в жилището му. Ако разкажеше тази история на родителите си, те щяха да зяпнат ужасено, очите им да се разширят от тревога и недоумение. „При това ще са прави“, мислеше Джейн, докато поемаше чинията и я поставяше пред себе си.
Едва беше изяла две хапки от агнешкото, което се топеше в устата, и чу, че входната врата се отвори.
— Аз съм — подвикна брат й откъм антрето. Чу се шумолене, докато той сваляше якето си.
Джуди доби леко гузен вид.
— Матю! Каква приятна изненада! — каза тя, когато синът й влезе, отмятайки мокрите си къдрици от челото.
Матю Грешам се огледа набързо и по устните му се плъзна горчива усмивчица.
— Очарователно — отбеляза той. — Донесох онова списание, което си поискала от Даян — обърна се той към Джуди, подхвърли на масата едно навито на руло списание за градинарство, издърпа един стол назад от масата и се тръсна на него като нацупено дете. Джейн наблюдаваше постепенно развиващото се списание и чакаше следващата реплика.
— Какво правиш у дома в средата на седмицата, при това посред семестъра? Да не си оплескала нещо, сестричке?
— Научна командировка — отвърна Джейн. — Радвам се да те видя, Матю — допълни тя в опит да се държи дружелюбно.
— Добре са си някои — отбеляза Матю. После подуши въздуха. — Вкусно мирише. Агне ли си заклал, татко? Значи мога да се надявам на нещо по-добро от спагети с доматен сос за неделната вечеря.
Джуди стисна неодобрително устни, но премълча. Джейн се питаше дали брат й не би се развил по съвсем различен начин, ако майка й не го бе оставяла да се налага винаги, докато беше дете.
— Майка ти прави прекрасна домашна паста — намеси се баща им. — Нейните талиатели са ненадминати. При това приготвянето им изисква доста повече труд, отколкото изпичането на едно агнешко бутче. Това вероятно щеше да ти бъде ясно, ако поне веднъж се беше опитал да помогнеш в кухнята.
Матю повдигна вежди.
— Та по какъв повод е творческата командировка? Свободно време, за да закърпим нараненото сърце, така ли?
Джейн поклати глава. Насилената усмивка не слизаше от устните й.
— Забелязвам, че поведението ти става все по-очарователно и тактично. Не, Матю, идването ми няма нищо общо с Джейк. Трябва да потърся определени документи и ръководителката на катедрата се съгласи с мен, че работата е спешна.
— Какви документи ще търсиш? Все още ли продължаваш да чоплиш за изгубения шедьовър на Уърдсуърт? — Матю се пресегна, взе си парче агнешко от подноса, лапна го и измърмори нещо одобрително. После изведнъж се изкиска. — Аха, ясно. Успяла си да убедиш лековерната си шефка, че трупът в тресавището е… уау! Не кой да е, а самият Флечър Крисчън — той отново изкриви лице в кисела гримаса. — Божичко, как лесно се подрежда всичко при теб. Дощяло ти се е да прекараш няколко дни край езерата и мама да ти готви? Веднага скрояваш някаква откачена теория и успяваш да убедиш всички около себе си да играят по свирката ти.
— Стига вече, Матю — намеси се Алан. — Няма и пет минути, откакто сестра ти си дойде.
— А и не виждам от какво можеш да се оплачеш — допълни Джуди оживено. — Имаш добра работа, хубава жена и едно чудесно момченце. Милиони хора биха били щастливи да са на твое място.
— Това е, нали, Джейн? — продължи безмилостно Матю, без да обръща внимание на родителите си. — Появяваш се отново тук в целия си блясък, откриваш епическата поема на стария Уили за „Баунти“ и ставаш богата и прочута?
Джейн преглътна с усилие несдъвканата хапка и изгледа яростно брат си.
— Проучвам определена хипотеза. Но дори да открия нещо, няма да забогатея аз, а наследниците на Уърдсуърт — или изобщо хората, които имат наследствени права върху предполагаемото откритие.
Матю доби презрително изражение.
— Хайде да не се правим на наивни, сестричке. Ти май наистина си единственият човек на света, който вярва в съществуването на вълшебния ръкопис. Но ако все пак успееш да го откриеш, това ще ти проправи път към успеха. Блестяща кариера за момиче от затънтено селце в Езерната област.
— Я ми кажи, как биха преживявали местните хора, ако не беше интересът на туристите към културното ни наследство? — парира Джейн. — Има други, не по-малко красиви части на Англия, които могат само да мечтаят за такива приходи от туризъм, каквито получаваме ние. Връзките на литературната ни история с Езерната област са една от основните подбуди, водещи хората тук. Независимо от това дали конкретният повод е Уилям Уърдсуърт, Биатрикс Потър, Ръскин или Артър Рансъм. Наследството, което са ни оставили, ни дава много повече от това, което те някога са получили по тези земи.