Лицето и се проясни. Огън — огънят пречиства всичко. Разбира се, нямаше да замаскира факта, че Джино е бил разкъсан с изстрел на рязана пушка преди началото на пожара, но ако огънят беше достатъчно силен би могъл да заличи всякакви следи от нейното присъствие и от присъствието на баща й на местопрестъплението. Тенил скочи на крака. Сега трябваше само да прецени как да осигури възможно най-голямо разпространение на пламъците. Съжаляваше, че не живее в някоя от онези къщи с градински бараки — там обикновено се съхраняват всякакви препарати, с които всичко би пламнало като суха слама. Гориво за машината, с която косят тревата. Шишета с възпламеняваща течност за скара на открито, все такива неща.
Тенил отиде в кухнята и отвори шкафа под умивалника. Белина, омекотител за тъкани, почистващ препарат. Не й вършеха никаква работа. Тя затвори с трясък вратата и отиде в стаята на леля си. Каза си, че щом парфюмът е алкохол, изпаренията му можеха да усилят пламъка. Взе няколкото шишенца от тоалетната масичка на Шарън, и тогава видя голямо шише с лакочистител — той щеше да се възпламени, в това беше убедена. Добави го към плячката си и се канеше да се върне в дневната, когато видя през открехнатата врата на едно шкафче нещо, което привлече вниманието й. Бръкна и извади голям флакон с газ за запалка.
Преди да влезе в дневната, Тенил притвори очи за миг и се опита да се успокои.
— Стегни се, момиче — каза тя на глас и се насили да влезе. Този път се постара да не гледа към Джино. Отиде до дивана и изля върху него всички шишета. Обгърна я сладникав, тежък мирис, измествайки вонята на жестокост и смърт. После Тенил притисна накрайника на флакона с газта към дървената странична облегалка на дивана. Газта потече по изподрасканата, лакирана повърхност и започна да се просмуква в тъканта наоколо. Острият, мазен дъх на бутан я накара да сбръчка нос и да отвърне лице. Изчака, докато контейнерът се изпразни докрай, после го хвърли на пода.
Сега оставаше само да запали проклетото нещо. Къде ли беше запалката на този мръсник? Първоначалната еуфория я беше напуснала; беше започнала да осъзнава необратимостта на смъртта и че присъдата е била произнесена почти без замисляне. Колкото и да беше благодарна на баща си, не можеше да се самозаблужава, че е било редно да постъпи така. Наистина нямаше сили да погледне към Джино.
Тенил заобиколи краката, които стърчаха от дивана, подритвайки пушката по-близо към трупа. Диванът сигурно щеше да пламне като факла. Шарън го беше купила от някакъв съмнителен магазин за мебели на втора ръка, несъмнено беше от нискокачествени, леснозапалими материали. Погледна към бъркотията върху малката масичка до дивана. Чашата, от която Джино беше пил, беше счупена от отклонил се изстрел, цигарите и запалката му бяха мокри от разлелия се ром и посипани с натрошени стъкла. Тенил измъкна запалката и изкриви лице, когато пръстите й докоснаха лепкавата течност. Отиде заднешком до вратата и се запита как да действа оттук нататък. Не й се искаше да бъде прекалено близо до дивана, когато щракнеше запалката. От друга страна, не биваше да е прекалено надалеч, ако искаше огънят да се разгори добре.
— Стига си се размотавала — упрекна се тя, пристъпи крачка напред към дивана и щракна запалката. Стори й се, че пламъкът е по-висок от обикновено. Протегна ръка, колкото можеше, и поднесе запалката към мократа тапицерия. Беше още съвсем близо, когато се разнесе съскане и огнен език плъзна по намокрената от нея част от дивана. Пламъците веднага заблизаха възглавниците, върху които лежеше Джино.
Тенил отскочи плахо, готова да бяга. Но все пак искаше да се убеди, че това не е само единично огнище, че всичко ще се разгори така, както го искаше. Само след секунди съмненията й се разсеяха. Пламъците поглъщаха светкавично евтината изкуствена материя, разтапяха я и над дивана започваше да се вие пушек на черни, мазни спирали.
„Време е да изчезвам“, каза си Тенил, обърна се и хукна към външната врата. Затвори я здраво и побягна по балкона към стълбите. Слава Богу, ключът за апартамента на Джейн беше още в нея. Можеше да се скрие там, да изпере дрехите си в пералнята на Джейн и после да твърди, че не е припарвала горе тази вечер. Джейн щеше да я подкрепи, защото не знаеше, че Тенил има копие от ключа. Щеше да е убедена, че ако излезеше, момичето не би имало възможност да се върне отново в апартамента.
Тенил стигна до площадката и се обърна, хвърляйки последен поглед назад. Не се забелязваше нищо особено, освен че светлината зад спуснатите пердета беше по-оранжева. Запита се дали да се обади на пожарната. Не искаше огънят да излезе извън апартамента и да пострадат други хора. Но ако се обадеше, рискуваше да я спипат — знаеше, че телефонните обаждания в пожарната се записват и че записите се пазят.