— А и това писмо беше поставено в погрешния плик. Как мислиш, дали това, за което намеква Мери, може да е поема?
Той подръпна долната част на ухото си.
— Мери наистина не казва нищо конкретно — много е дразнещо, нали? Може да става дума за писмо, за предварителни бележки за поема, а може и да е наистина завършената поема, а може да са и трите неща. Кажи ми, защо мислиш, че е поема?
— Мисля, че Флечър Крисчън се е върнал в Англия — каза Джейн без предисловия. Имаше чувството, че вече дни наред разказва тази история. Но съзнаваше, че трябва да спечели Антъни на своя страна, затова беше готова да започне отначало.
Усмивката на Антъни беше малко снизходителна.
— Аха, онази стара местна легенда. Е, макар да е малко невероятно, не можем да изключим напълно и тази възможност.
— Радвам се, че мислиш така. И така, според мен той е напуснал Питкеърн през 1793 или 1794 година. Със сигурност преди родените там деца да са били пораснали дотолкова, че да имат някакъв спомен за него. Трудно е да се прецени колко време му е било необходимо, за да се върне в Англия. Независимо от това дали е успял да се измъкне на някой китобоен кораб, или е успял да се добере до Южна Америка с някоя от лодките на „Баунти“, след това е трябвало да прекоси и Атлантическия океан, като вероятно е работил като обикновен моряк, за да заплати пътя си. Всичко това е отнело доста време, може би години.
Антъни кимна.
— Съгласен съм.
— От друга страна, макар да е предполагал, че е осъден задочно като главатар на бунта, е нямал основание да предполага, че някой извън хората, пряко свързани с флота, е наясно с този факт. Нямало е как да знае, че феноменалното плаване на Блай е превърнало бунта на „Баунти“ в някогашен еквивалент на „Сървайвър“. Откритието, че се е прочул, и то с възможно най-лоша слава, трябва да е било тежък шок за него.
Антъни се намръщи замислено.
— Той е бил интелигентен човек, този твой господин Крисчън, нали?
— Да, в това отношение съвременниците са единодушни. Защо?
— Би било по-смислено, преди да реши да потегли за Англия, да се опита да установи контакт с някой у дома — с човек, комуто се е доверявал. Най-малкото така би подготвил почвата за предстоящото си завръщане.
Джейн кимна.
— Безспорно.
— А това би обяснило странния случай с писмото на Уилям до „Уикли Ентъртейнър“ — допълни Антъни. — Ти, разбира се, знаеш за него.
— Уилям пише до вестника, за да изрази възмущението си от някакъв материал, който бил представян като написан от Флечър — в него се описват приключенията му след бунта на „Баунти“. Виждала съм и памфлета, който наистина е възмутителен боклук.
— Въпреки това очевидно е станал доста популярен сред широката публика, щом Уилям е счел за нужно да се намеси и да го разобличи като измама. Това не само е единственият случай, когато изобщо е писал нещо във връзка с бунта, но е и единственото негово писмо до вестник, в което се е подписал със собственото си име, а не с псевдоним. Доколкото си спомням, в него той твърди, че разполага с най-солидни основания за твърденията си. Което може да означава, че Едуард Крисчън е знаел точно къде се намира брат му, или поне е знаел достатъчно, за да убеди Уилям да заяви публично, че памфлетът е измишльотина отначало докрай.
— Антъни се облегна назад, видимо доволен от хода на разсъжденията си. — Дотук всичко звучи логично. Но как можем да стигнем оттук до предполагаемата поема?
Джейн се усмихна.
— Всичко е въпрос на хронология. Предполагам, че Флечър е предпочел да остане извън Англия, докато шумотевицата около „Баунти“ поутихне. Мисля, че се е върнал някъде около 1804 година.
— Защо точно тогава?
— Междувременно Англия вече била във война с Франция и мислите на всички, които имали нещо общо с флота, се занимавали само с Наполеон. Нелсън бил героят на флота, чието име се повтаряло от всички — Нелсън, а не Блай. Били изминали десет години, откакто Флечър избягал от Питкеърн и аз предполагам, че е бил ожесточен и озлобен, задето Блай му бил отнел възможността да прекара тези години в родината си. Вероятно е искал отчаяно да представи и своята версия на случая. Ти не би ли се чувствал така на негово място?
— Несъмнено — Антъни потърка брадичката си. — Сега вече виждам накъде водят разсъжденията ти. През 1804 година Уилям бил вече не само поет със значителна репутация, но и вниманието му вече се било изместило от лириката към епическата поезия. По това време работел върху „Прелюдия“. Нищо чудно дори насън да е говорел в ямбически пентаметър. Бил е в най-подходящия етап от творческото си развитие, за да се заеме с предоставения му материал.