Изправи се тежко като стара жена и повлече крака към кухнята. Повръщането беше опразнило стомаха й и тя почувства глад. В хладилника имаше само малко сирене „чедър“, кутия портокалов сок, половин бурканче майонеза и няколко стръка пресен лук. Нямаше мляко, нито пък кока-кола.
— Не става — измърмори Тенил и започна да рови из кухненските шкафове. Пакет овесени бисквити. Ориз, спагети, консервирани домати, боб и леща, няколко пакета китайски оризови спагети, готови за ядене. Кафе, чай „Ърл Грей“, какао. Кутия корнфлейкс — от онези, пълнозърнестите, които бяха пълни със сушени плодове. Мърморейки под нос, Тенил взе кутията и изсипа част от съдържанието й в една купа, заля го с портокалов сок и го отнесе обратно в дневната.
Включи радиото и намери радиостанцията, по която съобщаваха местните новини. Искаше да разбере какво ще кажат за смъртта на Джино. Легна си обратно с храната и задъвка потиснато, докато чакаше новините.
Започнаха с някакви политически глупости. Тенил си зададе въпроса защо ли тонът на говорителите винаги е толкова жизнерадостен. Кого ли заблуждаваха? Да не би да си въобразяваха, че хората не забелязват какви гадости съобщават, само защото говорят така, като че казват някому, че е спечелил шестица от тотото? Говорителят продължи със същото несломимо добро настроение:
— Полицията започва разследване за убийство след големия пожар в апартамент в ползващия се с лоша слава жилищен комплекс Маршпул Фарм в Боу. Пожарникарите, потушавали пожара, открили в жилището труп на мъж. Криминален инспектор Дона Блеър, която води следствието, се обърна към обществеността с молба евентуалните свидетели да се свържат с полицията. — В ефира се включи друг, женски глас. — Считаме, че жертвата е била застреляна, а жилището е било запалено за прикриване на престъплението — каза жената със сух и делови тон. — Обръщаме се с молба към всеки, който е забелязал нещо подозрително в или около блок в на комплекса Маршпул Фарм снощи, между десет и единайсет часа вечерта, да се свърже с нас.
Тенил изсумтя подигравателно. Как пък не. Никой не би се осмелил да накисне Чука, ако искаше да доживее следващия си рожден ден. Говорителят премина към други новини и тя намали звука. В съобщението нямаше нищо изненадващо. Благодарение на многото изгледани сериали със съдебномедицински подробности й беше ясно, че огънят не би заличил факта, че Джино е бил застрелян преди избухването на пожара. Надяваше се обаче да са заличени следите, които биха насочили полицията към баща й.
Редно бе да обмисли как да се появи. Шарън надали щеше да се притесни особено, когато й кажеха, че са открили само един труп в огъня. Сигурно щеше да реши, че Тенил се е прибрала късно, и като е видяла многото полицаи и пожарникари, е направила това, което биха направили и повечето други обитатели на Маршпул Фарм — скрила се е някъде. Но нямаше да е зле да не отлага прекалено много появата си. Реши да продължи да слуша новините до следобедните часове, а после да се появи и да каже, че от страх е отишла да спи при някоя приятелка. Това би трябвало да уреди въпроса.
Два часа по-късно на външната врата се почука. Тенил, потънала в онлайн обсъждане на „Ода на една гръцка ваза“ от Кийтс, се стресна и измърмори:
— Да му се не види!
Тръгна на пръсти към вратата, трепвайки уплашено, когато неизвестният посетител почука отново — този път по-високо и по-продължително. Тенил се добра до вратата и се осмели да погледне за миг през шпионката и зяпна от удивление.
Последният човек, когото бе очаквала да види пред вратата на Джейн, беше онзи боклук Джейк Хартнел. Той се беше разкарал отдавна. Джейн не каза нищо особено, но Тенил бе забелязала колко измъчено беше лицето й, когато обясняваше, че е заминал за Гърция. Вероятно обаче безполезният мухльо се беше издънил в Гърция, затова се беше довлякъл отново. Е, тя със сигурност нямаше да му отвори, нито пък имаше намерение да каже на Джейн, че е идвал.
Капакът на пощенската кутия тракна и Тенил се притисна към стената, затаила дъх.
— Джейн? — подвикна онзи през процепа. Като че ли Джейн ей сега щеше да дотича, каза си Тенил презрително. Чу го как въздъхна, капакът на пощенската кутия тракна отново, падайки обратно над процепа. Тя не помръдна — искаше да е сигурна, че си е тръгнал, преди да отиде обратно в кабинета. Минаха секунди, които й се сториха много дълги, после капакът тракна отново и на изтривалката от вътрешната страна на вратата падна лист, откъснат от бележник. Тенил преброи до шейсет, после се наведе и взе листа. Прочете го и поклати раздразнено и невярващо глава.