— Не, благодаря, бяхте много любезна.
Джейк изключи телефона. Пулсът му се беше ускорил. Разрешение за отпуск във връзка с научната й работа посред семестъра. Това можеше да означава само едно — че е възникнало нещо неочаквано и спешно.
Например нещо като намирането на мъртвец в едно торфено находище.
Криминален инспектор Дона Блеър разглеждаше намръщено доклада на съдебномедицинския екип.
— Сигурни ли сте? — попита тя.
— Напълно — отвърна специалистът по пръстови отпечатъци.
— Вашите момчета ни донесоха останки от рязана пушка, намерена на местопрестъплението. Прикладът беше прекалено обгорял, но имахме късмет с цевта. Макар че огънят, ако е достатъчно силен, става причина водното съдържание на отпечатъците да се изпари, мастното съдържание остава върху метала. Опитахме да намерим съответствие с…
— Спестете ми подробностите — прекъсна го Дона.
Специалистът сви рамене.
— Всичко е описано в доклада. Открихме два отпечатъка, които не съвпадат с нито един регистриран в нашата база данни, но затова пък отговарят на отпечатъците на Тенил Коул, които свалихме в спалнята й с цел елиминиране.
Дона поклати глава, потисната от логичното заключение.
— Всичко съвпада. Имаме и свидетел, който я е видял да излиза от апартамента пет минути преди да постъпи обаждането за пожара. Добре, благодаря.
„Достойна наследница на баща си“, мислеше Дона, докато тичаше надолу по стълбите към стаята за разпити. По всичко личеше, че дъщерята на Чука тръгва по неговите стъпки. Журналистите щяха да са доволни. Информацията, че е заподозряно непълнолетно момиче с такъв скандално-съмнителен произход, щеше да бъде за тях дар Божи, въз основа на който щяха да започнат да съчиняват какво ли не. Нямаше значение, че Чука изобщо не се беше грижил за нея — съществуването на връзка между двамата щеше да бъде достатъчно, за да представят Тенил Коул като хладнокръвна убийца, плашейки до смърт читателите, и без това готови да демонизират всяка социална група, с която не можеха да се идентифицират.
Дона влезе в дамската тоалетна и се заключи в една кабинка. Ако основната заподозряна наистина беше убийцата, не съществуваха кой знае колко много възможни мотиви. Най-очевидният със сигурност щеше да вбеси Шарън Коул. Дона искаше да се подготви за конфликтния разговор. Седна на тоалетната чиния, притвори очи и задиша дълбоко. Опита се да прочисти съзнанието си, представяйки си вълните на зимно море, разбиващи се в брега, докато най-сетне почувства как стегнатите й рамене се отпускат.
Малко по-късно тя вече вървеше с твърди крачки към стаята за разпити. Веднага щом Дона влезе вътре, Шарън Коул вдигна рязко глава. Очите й бяха зачервени, но тя седеше на стола с изправен гръб.
— Защо ме държите тук? — попита тя. — В случая аз съм потърпевшата.
Дона разбираше чувствата, които се криеха зад нападателността на Шарън. Беше надарена със способност за съпреживяване, но докато повечето ченгета с такава дарба я използваха, за да предразположат обекта на разпита, за да измъкнат от него това, което им трябваше, Дона имаше различен подход. Използваше способността си да разбира хората, които разпитваше, за да разруши защитата им и да нанесе удар по ранимите им места. Знаеше, че колкото по-напрегната се чувства, толкова по-несигурен става опонентът й — докато се стигнеше до момента, когато той рухваше и се предаваше. Способността й да анализира психиката на свидетели и заподозрени с лабораторна точност караше колегите й да я наблюдават с известно съмнение. Но на нея й беше все едно. Задължението й беше да прочисти улиците от разни мръсници. В края на краищата, работеше в полицията, а не в социалните служби.
Дона изчака, докато се разположи срещу Шарън, и едва тогава заговори.
— Не ми се прави на жертва, Шарън. Виновна си и още как, много добре го знаеш.
По лицето на Шарън се изписа объркване. Не беше очаквала такова отношение, не и след грижовното поведение на полицейските служители, които я бяха довели тук.
— Бях на работа цяла нощ. Питайте когото искате, ще потвърдят.
— Не казвам, че ти си отнесла главата на Джино с пушката, може дори да не си запалила и апартамента си. Но ти носиш отговорността за това, което се е случило там снощи — Дона почувства, че Шарън е обзета от гняв. Това не й вършеше работа, целта й беше да я притесни, но щеше да се наложи да почака.