— Това са дивотии. Какво искате да кажете, че съм наела убиец? И защо ми е да го правя? Аз обичах Джино.
Дона обърна очи към тавана.
— О, моля ти се, спести ми тези глупости. Събирало ви е желанието да имате подръка някой за чукане. Въпреки това, като си помисля, немалко жени на твое място биха обмислили варианта да наемат убиец.
— Какво искате да кажете с това „на твое място“?
Този път явно се беше притеснила. Дона беше на ход.
— Имам предвид жена, чийто любовник се занася с тринайсетгодишната й племенница — каза Дона. — Някои жени…
— Я чакайте! — подскочи Шарън. — Какво се опитвате да кажете? Че Джино е правил нещо с Тенил? — стараеше се да говори с пренебрежение, но потръпването на презрително извитите й устни я издаваше.
— Не виждам какво друго може да е накарало Тенил да застреля копелето, а ти?
Очите на Шарън се разшириха, тя се озъби и изсъска:
— Кучка такава! Да не си се побъркала? Тенил не би направила такова нещо.
— Не мисля, че съм се побъркала — отвърна Дона. — Открихме отпечатъци от пръстите на Тенил по пушката. Има свидетел, който е видял Тенил да бяга от апартамента малко преди да бъде подаден сигналът за пожар. А оттогава никой не я е виждал. Всички доказателства водят към хлапето, Шарън.
Шарън потръпна — очите й се стрелкаха към Дона, вече не можеше да прикрие страха си.
— Няма такова нещо — Джино не беше педофил. Той харесваше мен. Само се опитвате да ме объркате. Не вярвам на нито една дума.
Дона сви рамене.
— Все ми е едно дали вярваш. Засега Тенил е основна заподозряна, затова държа да ми кажеш къде мога да я намеря.
— Как пък не. Защо да ви помагам да й скроите обвинение в убийство?
Но Дона беше наясно, че предизвикателното й поведение е само повърхностна маска. Без особени усилия щеше да успее да я смъкне. Приведе се напред и впи пронизващите си сини очи право в мътнокафявите очи на Шарън.
— Защото, ако не ми съдействаш, започвам да работя по предположението, че си знаела какво е правел Джино с Тенил, и че ти си подтикнала детето към убийство — за да защити себе си и да отмъсти за наранената ти гордост. И ще се постарая Тенил и адвокатът й да са наясно с моите заключения — така част от вината ще се прехвърли от нея върху теб, Шарън.
Шарън я изгледа яростно.
— Дори да знаех къде е Тенил, нямаше да ти кажа, кучко. Не е вярно, че Джино й е посягал, а ако нещо подобно ми беше минало през ума, със сигурност нямаше да оставя детето да се оправя само.
— Така ли? Към кого щеше да се обърнеш? Към баща й ли?
Шарън отвърна поглед.
— Тя няма баща.
— В Маршпул говорят друго. Казват, че Чука й е баща — Дона замълча, оставяйки Шарън да обмисли думите й. — Всъщност този подход може би е за предпочитане. Мога да отида при Чука и да го убедя, че най-добрият начин да защити дъщеря си е да заяви, че леля й Шарън я е накарала да извърши убийството. Сигурна съм, че Чука без проблеми ще намери някой нещастник, който би потвърдил под клетва, че те е снабдил с пушката. Все си мисля, че Чука държи на дъщеря си повече, отколкото на теб.
Шарън извади пакет цигари от джоба си. Дона бутна рязко пакета и той падна.
— Никакво пушене тук — каза тя. — Освен това никотинът няма да те опази от Чука. Къде е тя, Шарън?
Шарън я изгледа с неприкрита ненавист, после отклони очи.
— Не знам къде е, и това е истината.
— Някакви приятели, които бягат като нея от училище? С кого се вижда?
Шарън въздъхна.
— Тя е самотница. Не се разбира с никого. Постоянно виси в библиотеката.
Дона изсумтя.
— Хайде де. Да не искаш да повярвам, че дъщерята на Чука прекарва свободното си време в библиотечните зали?
— Може да ни смятате за тъпи отрепки, но не всички сме такива — кипна внезапно Шарън. — Тенил е интелигентно момиче. Иска да постигне нещо в живота.
— В училището й твърдят обратното. Постоянно бяга от часове — би трябвало да знаеш това.
Шарън изпъшка раздразнено.
— И така да е. Но това дете може да научи учителите си на едно — друго — така да знаете.
— И получава всички тези познания от висене в библиотеката? — отбеляза недоверчиво Дона.
— Е, има и други учители, дето имат повече акъл в главата от онези в училището — отвърна Шарън. — Има една жена, която живее в нашия блок — тя преподава в университета. Тенил й гостува понякога.
Дона долови, че Шарън не лъже, и интересът й веднага се повиши.