— Ами ако се окаже, че е от онези радикални феминистки, лесбийки и боркини за човешки права, и откаже да ни приеме, за да си поговорим учтиво? — осведоми се сержант Чапъл.
— Тогава ще разбием вратата — заяви Дона, обърна му гръб и се загледа нагоре към бетонния блок, надвиснал като скала над тях. — Хайде, момчета, да не забравите тарана. — Тя тръгна първа, но добави: — Ако искате, можем да се обзаложим дали асансьорът работи.
Странно, мислеше си Тенил, как нещо, което ти се струва толкова желано, когато рядко имаш достъп до него, губи целия си чар, когато се превърне в единственото, което ти се предлага. Обикновено тя никога не се отегчаваше да виси в различните чатове и да общува с хора, които споделяха интересите й. Но днес, когато имаше неограничен достъп до компютър и никакви други ангажименти не я откъсваха от него, чарът на интернет избледня неимоверно. Прииска й се да погледа телевизия, дори само за да види местните новини. Но телевизорът беше в дневната и светлината от екрана сигурно можеше да бъде забелязана през тънките завеси, които Джейн бе сложила на прозореца, гледащ към галерията. Ако някой погледнеше, веднага щеше да разбере, че в апартамента има човек.
В крайна сметка тя пренесе меката отоманка и радиото в кабинета, включи радиото, намали колкото бе възможно звука и легна на пода, опитвайки се да се съсредоточи достатъчно, за да чете. Но не можеше да се успокои. Безпокойството я гризеше и колкото повече се опитваше да се убеди, че всичко е наред, толкова по-трудно й беше да си повярва.
Когато някой затропа ожесточено по входната врата, тя реагира почти с облекчение. Застина на място с разширени очи, стиснала книгата така силно, че кокалчетата на пръстите й побеляха. Чукането продължи, после се разнесе женски глас.
— Госпожице Грешам? Полиция! Моля, отворете.
После настана мълчание, което се стори на Тенил безкрайно.
Тракна капакът на пощенската кутия. Разнесе се същият глас, този път се чуваше доста по-ясно.
— Госпожице Грешам, предупреждавам ви, че ако не отворите доброволно, ще се наложи да разбием вратата.
Тенил изпита чувството, че езикът й набъбва в устата и залепва за небцето. Страхът притисна пикочния й мехур — имаше чувството, че ще се напикае. Какво, по дяволите…? Защо дрънкаха за разбиване на врати? Дори да бяха направили връзката между Джейн и нея, полицията не разбиваше вратите на свидетелите.
Преди да продължи нататък с разсъжденията си, по вратата отново заваляха удари, този път съпроводени с викове. После настана тишина, която бе нарушена от хрипкав глас — несъмнено беше лудата ирландка от съседния апартамент.
— Господи Иисусе, каква е тази дандания? — въпросът бе съпроводен от обичайната тежка, хриплива кашлица.
— Коя сте вие?
— Аз съм Норийн Галагър и се опитвах да поспя пред телевизора, докато не дигнахте такъв шум, който може да събуди и мъртвец.
— Търсим Джейн Грешам — каза жената — ченге. Тенил присви очи в стремежа си да не пропусне нещо от разговора.
— Е, очевидно няма да я намерите тук — заяви презрително Норийн.
— Това е нейното жилище, нали?
— Разбира се, че е нейното шибано жилище, но тя не е тук. Замина при родителите си, в Езерната област, за две седмици. Замина вчера, почука на вратата ми, за да ми каже, че тръгва. Беше с голяма раница на гърба и така нататък. Така че няма да намерите Джейн Грешам тук. И за какво ви е тя всъщност?
— Това е наша работа, госпожо Галагър. Никой друг ли не живее в апартамента на госпожица Грешам?
Норийн се покашля изразително.
— Никой, откакто тя се отърва от онзи безполезен дръвник, гаджето й. Казвах й, че заслужава нещо по-добро, но младите не обичат да ги поучават, нали знаете? Държат да правят собствените си грешки.
— Сигурни ли сте, че никой друг няма ключ от апартамента?
Норийн подсмръкна толкова силно, че Тенил чу хрипливото й дишане.
— Можете да ми вярвате, ако вътре имаше някой, щях да зная — стените са толкова тънки, че мишка да пръдне, и се чува.
Настана кратко мълчание. После полицайката продължи:
— Познавате ли Тенил Коул?
— Познавам Тенил. Свястно момиче е, не е устата като някои от онези черни кучки.
— Виждали ли сте я днес?
— Ама нали ви казвам, че Джейн я няма. Какво да търси Тенил тук, след като Джейн не си е у дома?