С треперещи пръсти тя пъхна трошливата стара хартия в найлонов джоб. Продължи да се взира в нея в продължение на няколко минути, а после стана. Краката й вече почти не трепереха. Трябваше да открие Антъни.
… ти сам ще разбереш, че въпросът ме засяга дълбоко. Не искам да говоря лошо за покойници, но последните години от живота ми с Изабела бяха за всички нас причина по-скоро за мъка, отколкото за радост. Не виждам кой би могъл да очаква от мен да понеса нов позор и нови неприятности поради връзките си с тази злополучна фамилия. Словата на нашия баща са останали нечути и непознати за никого, докато той беше жив, и не виждам каква полза би имал някой от нас, ако променим това положение. Накратко, послушах съвета на майка ни и постъпих така, както счетох за необходимо. Наредих на Доркас да го отнесе далеч от моя дом и да стори необходимото, та ничии очи да не го видят. Предполагам, че междувременно вече не съществува. Всяко друго решение не би спомогнало за нищо друго, освен за опетняването на името на баща ни — вярвам, ще се съгласиш с мен. Нека не говорим повече за това. Моля Бога всички да сте в добро здраве и се надявам да ви видя преди края на месеца.
15
Антъни държеше найлоновия джоб за ъглите и се мръщеше съсредоточено. Прехапала долната си устна, Джейн чакаше присъдата. Измина доста време, докато най-сетне той остави джоба на масата, подръпна вързаната си на опашка коса и най-сетне обърна поглед към нея.
— Ти ли ще се обадиш на Джейк, или оставяш това на мен? — попита той.
Тръпка на изненада сви стомаха й, когато чу думите му.
— Джейк ли?
— Автентичността на писмото трябва да бъде потвърдена от експерт, същото се отнася и до писмото на Мери. На пръв поглед изглежда, че си открила ново доказателство в полза на теорията си, но документите трябва да бъдат подложени на експертен анализ, за да сме сигурни, че не сме жертва на някаква заплетена измама — той се усмихна. — Това дава на младия Джейк чудесен повод да ни посети. Не че той би имал нужда от повод.
Вълна от смущение заля Джейн. Чувстваше се много глупаво. Всъщност двамата с Джейк се бяха запознали благодарение на Антъни. Джейк беше поканен в Дъв Котидж, за да потвърди автентичността на няколко писма, обявени за продажба на търг от фондацията. Тъй като знаеше, че тя се интересува особено силно от Уърдсуърт, Антъни го доведе в кафенето, за да ги запознае. Не можеше да се каже, че е играл ролята на Купидон — вероятно би се потърсил ужасено, ако някой се опиташе да му припише такива долнопробни подбуди. Но той и жена му Дебора ги бяха поканили на вечеря, и дори да не бяха подпомагали събуждането на взаимния им интерес, най-малкото бяха присъствали на това събитие.
— Не е много подходящо да каним Джейк — отвърна тя колебливо, търсейки начин да каже на Антъни, че връзката им е приключила, без да притеснява повече себе си или него.
Антъни повдигна вежди. Очевидно беше достигнал до вярното заключение.
— Аха — каза той. — Трябва ли да разбирам, че вече не сте гаджета?
Джейн почувства, че се изчервява.
— Ние наистина не се виждаме вече, но това няма връзка с нуждата от експертна оценка на писмата. Просто Джейк не е подходящ за тази работа, защото междувременно напусна музея.
— Наистина ли? Не знаех.
Джейн имаше прекалено голяма слабост към Антъни, за да изтъкне, че тази затънтена част на Езерната област надали може да бъде обменен пункт за клюки.
— Отиде да работи за някаква жена на име Каролайн Кар. Тя…
— Търгува с ценни документи — гласът на Антъни преливаше от неприязън. — Познавам Каролайн Кар. Имал съм вземане-даване с нея. Можеш да ми вярваш, че не го направих по личен избор — просто тя притежаваше нещо, от което ние много се нуждаехме. Имаше подозрително ясна представа точно колко ни е необходим документът, и колко сме в състояние да платим, и ни измъкна предвидената сума до последното пени. — Той изкриви отвратено устни. — Интелигентна жена, много пристрастена към работата си, но не ми харесаха похватите й. Да, Джейк явно се оказа голямо разочарование — по всички линии. Съжалявам, Джейн.
Тя успя да се поусмихне.
— Като се вземе предвид, че премина на страната на мрака, така вероятно е най-добре, Антъни. Сигурна съм, че музеят ще намери някой също толкова квалифициран експерт.
— О, несъмнено — отвърна той припряно, в желанието си да загърби по-бързо неловкия момент. — Ще задвижа веднага въпроса. Но нека засега приемем, че документите са автентични. Това действително е забележителна находка, Джейн. Най-малкото, което може да се каже, е, че не противоречи на твоята теория. Да не забравяме и това показателно изречение: „Не виждам кой би могъл да очаква от мен да понеса нов позор и нови неприятности поради връзките си с тази злополучна фамилия“. Това като че ли сочи недвусмислено към семейство Крисчън Къруен. Не мога да се сетя за друго семейство, за което Джон би говорил по този начин. Тонът, с който говори за Изабела, винаги е пълен с горчивина, дори след нейната смърт.