2
Матю Грешам допи последната глътка от кафето си и остави чашата в умивалника. От преподавателите се очакваше да мият сами чашите си, но Матю беше на мнение, че рангът трябва да носи със себе си някакви изгоди, затова и откакто стана главен учител, започна да оставя мръсните съдове в умивалника, за да ги мие някой друг. Освен това го занимаваха далеч по-важни неща. Досега никой не беше коментирал на глас тази проява на арогантност, но бе забелязал неколкократно неодобрителния поглед на Марша Портър. Но Марша беше бита карта. Когато избраха Матю, а не нея на ръководната длъжност, тя престана с опитите си да се налага. Като че ли се беше предала. Може и да не харесваше постъпките на Матю, но беше престанала да се опитва да му иска обяснения. Не беше като преди, когато двамата теоретично бяха равнопоставени, но тя постоянно изтъкваше старшинството си. Но напоследък го избягваше — доколкото това беше възможно в селското училище, чийто персонал наброяваше петима учители и четирима помощник-учители.
Помощник-учители, как пък не! Бяха чисто и просто майки с повече свободно време, страдащи от заблудата, че е достатъчно да родиш, за да имаш ясна представа как се обучават деца. Но всички те бяха завършили образованието си, преди въвеждането на тестовете SAT и утвърждаването на националната образователна програма. Нямаха и най-смътна представа от натоварването, на което бяха подложени ежедневно истинските учители като него. Матю не пропускаше удобен случай да им напомня колко много се е променил светът. В резултат те, както и останалите му подчинени, правеха всичко възможно да не се мотаят излишно в учителската стая. Това напълно удовлетворяваше Матю, тъй като в неговите представи кабинетът му далеч не отговаряше на неговите нужди. Предпочиташе да работи в учителската стая, където винаги можеше да си свари кафе, ако му се приискаше.
Наложи му се да се приведе, за да се огледа в огледалото над умивалника, окачено така, че да отговаря на ръста на жените — учителки, а не на почти двуметровия директор. Отсреща в него се взираха тъмносини очи на лице, няколко нюанса по-тъмно от обичайното за местното население. По-тъмната окраска беше наследство от дядо му, родом от Корнуол, предадено през майка му на него и Джейн. Той зарови пръсти в непокорните си тъмни къдрици — те пък бяха наследство от другия род. На главата на сестра му изглеждаха великолепно, но него уподобяваха на някакво непълноценно копие на Харпо Маркс. Матю се усмихна иронично, мислейки за урока, който трябваше да изнесе в двата най-горни класа. Генеалогия и генетика, преплетени една в друга като двойната ДНК-спирала, заедно с всички чупки, които биха могли да имат непредсказуеми последици. Да, никой не би могъл да подложи на съмнение роднинската връзка между него и сестра му, както и произхода им. Баща им имаше точно същите спираловидни къдри, каквито бе имал и неговият баща.
Отекна звънецът, оповестяващ началото на следобедните занимания, и Матю излезе забързано от учителската стая. Наближавайки класната стая, той чу тихия ромон на разговори, които секнаха, когато петнайсетте деца го видяха да застава на вратата. Матю си каза, че това бе една от положителните страни на малките провинциални училища. Тук все още се учеха и на добри маниери, освен че покриваха изискванията на националната образователна програма. Никак не завиждаше на онези нещастници, които трябваше да преподават на децата от комплекса, в който живееше Джейн.
— Добър ден, деца — каза той, прекосявайки бързо с дългите си крака разстоянието от вратата до катедрата.
— Добър ден, господин Грешам — отвърна нестройният хор на учениците.
Той отвори лаптопа си и го включи. Незабавно на интерактивната дъска зад гърба му се появи надпис „Родословно дърво“. Матю приседна на ръба на катедрата, така че да може лесно да стига до клавиатурата.
— Днес започваме един много важен проект, който ще представлява част от подготовката на коледните празненства в селото. И така, всеки един от нас има прадеди. Кой от вас ще ми каже какво означава тази дума?