— Такова нещо човек не би могъл да измисли, дори да се опита, нали? — отбеляза Джейн. — Според някои историци Флечър Крисчън е бил влюбен в Изабела Къруен, и затова именно е дал името Изабела на жена си, таитянката. Но каквато и да е била причината, тя избрала братовчед му Джон, а Флечър потеглил по моретата. А после Флечър се връща след бунта на „Баунти“, най-вероятно е намерил подслон при Джон Крисчън Къруен и Изабела, после се доверява на Уилям, който пък написва поема за неговата история, но я пази в тайна. А петнайсет години по-късно, синът на Уилям се жени за дъщерята на Изабела. Същински роман от Барбара Картланд.
— А същевременно именно тази връзка подкрепя допълнително твоята теория. Ако в по-напреднала възраст Уилям е бил дори малко изкушен да публикува поемата, това, че синът му би бил свързан пряко с разкритията, със сигурност би го възпряло — той отново взе писмото в ръце. — Въпросът, който трябва да си зададем, е дали това действително ни помага да постигнем някакъв напредък.
— Би могло да ни помогне, ако знаехме коя е Доркас.
Антъни я изгледа малко учудено.
— Извинявай, мислех, че знаеш.
Джейн изпъшка.
— Не, Антъни. Не притежавам твоите енциклопедични познания за участниците в тази драма. Нямам никаква представа коя е Доркас.
— Доркас започнала работа като прислужница в Дъв Котидж, след като през 1847 Джанет починала след дълга и вярна служба. — Антъни сбърчи вежди. — Доркас Мейсън, така се казваше. Надали е било голямо удоволствие да работиш за семейство Уърдсуърт. Уилям тънел в скръб поради смъртта на любимата си дъщеря, Дора; сестра му Дороти проявявала все по-силно тираничния си нрав, а после дошла смъртта на Изабела и всички свързани с това усложнения около внуците. Вероятно заради това Доркас не се задържала дълго на тази работа.
— Кога е напуснала?
— Трябва да проверя — той посегна към мишката и започна да натиска бутона, после вдигна развеселено поглед към нея. — Нали виждаш, и аз не съм неизчерпаем източник на знания, Джейн. — Замълча за миг, написа нещо на клавиатурата, после кликна отново. — Ето, виж. Писмо от Мери Уърдсуърт до приятелката й Изабела Фенуик, писано през август 1851. Година и четири месеца след смъртта на Уилям. „Предстои ни да се разделим с нашата вярна и трудолюбива Доркас, която ще се омъжва в края на месеца. Ще бъде добра съпруга, а и заслужава да бъде щастлива, след като понасяше така търпеливо живота в нашия скръбен дом.“ Готово, Джейн. Сега и ти знаеш за Доркас Мейсън същото, което знам и аз.
— За съжаление това не ни подсказва какво би могла да направи тя с ръкописа, след като Джон й го е предал — въздъхна Джейн.
— Толкова е вбесяващо!
— Предполагам, че всичко зависи от това как точно е възприела и изпълнила неговите инструкции. Може да е върнала текста на Мери, но това би означавало, че е отишла против волята на Джон. Може да е решила, че той иска от нея да унищожи текста. Но тя е живяла в това семейство цели три години — достатъчно дълго, за да й се набие в главата представата за богоравното присъствие на Уилям в света на изящната словесност. Възможно е да не е събрала сили да стори нещо друго, освен да съхрани произведението му. Моя® да го е запазила, Джейн. Да го е запазила и никога да не го е показала никому, съгласно нареждането на Джон.
Джейн се приведе напред.
— Но ако Доркас е запазила поемата, тя несъмнено би трябвало да е излязла на бял свят досега?
— По принцип да. Но не е изключено текстът да е преминал в нейните наследници заедно с други документи, които така и са останали непроучени. А може на наследника да е било обяснено, че този текст не е собственост на фамилията, а им е поверен за съхранение — Антъни сви рамене. — Случвало ни се е да ни предават документи, съхранявани в разни кутии в продължение на три-четири поколения.
— Иска ми се да вярвам, че поемата е оцеляла — каза Джейн с копнеж. — Но е доста невероятно, нали?