16
Докато Джуди пристигна в Дъв Котидж, вродената възторженост на Джейн беше взела отново връх. Прибраха колелото в багажника на колата и по пътя към дома Джейн разказа на майка си за новата си находка.
— Не съм убедена, че мога да проследя всички зависимости — каза Джуди. — Но доколкото разбирам, ти вярваш, че твоята идея може да отговаря на истината? Че Флечър Крисчън се е върнал и е разказал историята си на Уърдсуърт?
Джейн направи гримаса.
— Все още не разполагам с истински доказателства. Но косвените доказателства стават все по-убедителни.
— За теб това сигурно е много вълнуващо — продължи Джуди.
— Вероятно този предполагаемо съществуващ ръкопис е нещо значително в твоя свят.
— Такова откритие би било истинска сензация, мамо. Представи си — да можеш да прочетеш поема на Уърдсуърт, невиждана от човешко око, откакто е била написана, преди двеста години.
Джуди се засмя.
— Не очаквай от мен да я прочета. Уърдсуърт винаги ме е отегчавал.
— Затова пък благодарение на него можем да не променяме нашия начин на живот.
Джуди я погледна учудено.
— И защо смяташ така?
— Благодарение на него светът научава за Езерната област, пътуванията дотук идват на мода. Хората са идвали специално заради него.
— Благодаря ти за туристите, Уилям, за боклука, който оставят след себе си, за изгорелите газове от колите им и за ерозията на пътищата — каза майка й остро.
— Така е, но трябва да кажеш и „благодаря ти за овцете, Уилям“.
Джуди я изгледа с недоверие.
— Какво общо има пък той с овцете?
— Ако Биатрикс Потър не беше избрала Езерната област, за да прекарва тук почивките си, ако не беше харесала породата Хърдуик, планинските овце, ако не беше посветила голяма част от живота си на съхраняването на тази порода, тя вероятно щеше да изчезне, и какво щяхте да отглеждате тогава? Земите нямаше да бъдат такива, каквито са сега — открити, без прегради, защото планинските овце разпознават пасищата си по склоновете. Всичко щеше да бъде разделено на участъци и оградено, като в Чевигските възвишения, за да не се губят глупавите животни от „по-долнокачествените породи“, както би казал татко. Така че, макар и аз да се дразня от наплива на туристи от градовете не по-малко от теб, приемам това като цена, която плащаме за съхраняването на нашата порода овце и на природата по земите ни.
— Така да бъде — отвърна Джуди. Познаваше от опит страстната привързаност на дъщеря си към земята. Понякога й се струваше, че Джейн е също толкова неразделна част от склоновете на Лагмиър, колкото и пасящите по тях овце. — Да благодарим на Уилям за овцете. И какво смяташ да предприемеш оттук нататък? Ще продължиш ли да търсиш документи?
Джейн поклати глава.
— Прегледах всички неописани материали, но не открих нищо друго. Не, това, което трябва да направя сега, е да разбера дали Доркас Мейсън има живи потомци, и ако такива съществуват, да се срещна с тях и да ги разпитам за ръкописа. Трябва да пратя Дан да се порови в родовите регистри в Лондон, а аз да претърся местните енорийски архиви.
— Ще трябва да се срещнеш с Барбара Фийлд.
— Барбара Фийлд, председателката на Женското дружество?
— Колко жени с това име живеят тук според теб? Да, същата Барбара Фийлд, която толкова обича да командва. Историята на местните родове е нейно хоби. Изнася сказки на тази тема на срещите на Женското дружество. Обяснява на хората какво да предприемат, ако се интересуват да издирят нещо. Матю сега разработва с учениците си някакъв проект за съставяне на родословно дърво и получава голяма част от необходимите му сведения от Барбара. Винаги е склонна да помогне — Джуди спря колата в двора на фермата. — Остави колелото вътре, докато спре дъждът — допълни тя, отвори вратата и затича към къщата.