Джейн изтича след нея и затръска косата си като мокро куче, когато влезе вътре.
— Може би трябва да й се обадя.
— Аз ще й се обадя още сега. Няма смисъл да отлагаме — Джуди окачи непромокаемото си яке на закачалката и влезе в кабинета. Джейн се упъти натам, накъдето я водеше носът й — към кухнята, откъдето се разнасяше съблазнителна миризма на яхния с месо.
Баща й четеше „Фарминг Тудей“. Той вдигна поглед от списанието и попита:
— Как мина денят ти?
— Повече от прекрасно. Открих още нещо, което подкрепя теорията ми — писмо, което може да ми послужи за аргумент.
— Радвам се за теб. Значи ли това, че ако откриеш тази поема, ще станеш богата?
Джейн поклати глава и изкриви устни в кисела усмивка.
— Не ми се вярва. По-скоро ще ме утвърди като име в академичните среди. Ще ми помогне да прескоча началните етапи на кариерата, която ме интересува — тя не пропусна едва забележимото разочарование в погледа на баща си. — Защо питаш?
Алан потри бузата си с длан.
— Неуместен оптимизъм — отбеляза той. — Малко допълнителни средства никога не са излишни в една ферма, нали знаеш. Вчера, когато каза, че такава находка би била безценна, си помислих, че това би донесло доста пари.
— Така е, но не на мен. Ще забогатее този, който може да докаже, че има законното право на наследник върху находката. Съжалявам, татко. Но все пак, ако я намеря, вероятно ще мога да сключа договор, за да напиша книга за цялата история, ще имам и публикации в пресата — тя протегна ръка и покри с длан загрубялата ръка на баща си. — Ако получа някакви пари, с радост ще ги поделя с вас.
Алан поклати глава.
— Не бих приел пари, за които си работила. Виж, ако дойдат неочаквано, това би било нещо друго. Но няма да приема да работиш, за да даваш пари на мен. Ние с майка ти се справяме добре. Не се тревожи за нас.
Преди Джейн да успее да отговори, Джуди влезе забързано в кухнята.
— Всичко е уредено. Наперената Барбара ще те чака у тях към осем часа.
Джейн завъртя очи.
— Прекалено си добра с мен.
Джуди я потупа по главата и тръгна към печката.
— За вечеря има говеждо с маслини.
— Очевидно не й се иска да се връщаш в Лондон — отбеляза Алан.
— И на мен не ми се иска — отвърна Джейн, упътвайки се към вратата. — Отивам да се обадя на Дан.
Разположи се край отрупаното с документи бюро в кабинета и каза в слушалката:
— Здравей, Дан. Имам една добра и една лоша новина.
Той изпъшка.
— Кажи първо лошата.
— Не си проучвал това родословие, което ни трябва. Съжалявам, но съм ти изгубила времето, като те помолих да се поровиш из историята на рода Уърдсуърт.
— Казваш го така, като че ли се налага да проучвам нечие друго родословие — каза той подозрително. — Какво е станало? Да не би да си открила нещо? — Джейн описа находката си и му прочете писмото по телефона.
— Но това е страхотно! — възкликна той, когато тя свърши с четенето. — Разбирам, че не води до категорични заключения, но доказва, че със сигурност има нещо, което си струва да се издири. Дори да не е поемата за „Баунти“, може да е нещо друго, което да има не по-малка стойност за литературната наука. Значи искаш от мен да се заема с Доркас Мейсън и потомците й? — попита той.
— Така би ми помогнал много. Аз ще видя какво мога да направя на местна почва — Антъни твърди, че мога да открия много сведения в Карлайл, а мама ме свърза с една от нейните приятелки, която очевидно е основен авторитет по историята на местните родове. Ако търсим и двамата, би трябвало да открием нещо, за което да се захванем.
— Ще бъде голямо ровене, но ако открием нещо, ще си струва усилията.
— Никога не съм била в гражданския регистър, а ти? — попита загрижено Джейн.
— Не, но напоследък има такова възраждане на интереса към родовите истории, че вероятно нещата там са добре подредени и удобни за търсене. Остави тази работа на мен, ще се ориентирам.