— Много съм ти благодарна.
— Напротив, аз трябва да ти благодаря, задето ме допусна да участвам.
— Как мина днес семинарът?
Дан простена театрално.
— Напълно си права, Деймиън Джоплин е ужасен досадник — и той се впусна в описание на семинара, който бе водил вместо нея. Към края на описанието и двамата се кикотеха, имитирайки някои от студентите и не особено проницателните им коментари върху „Лирическите балади“ на Уърдсуърт. — Нямаш повод да съжаляваш, че го пропусна — заключи Дан.
— Така изглежда. Добре, скоро ще ти се обадя пак — когато разговорът приключи, Джейн остана за малко на мястото си, загледана през прозореца към долината. Не я интересуваха нито парите, нито славата. Искаше да вземе в ръце този ръкопис и да го прочете.
Ривър плъзна замислено пръст по филмовата плака от томографския анализ. Беше прекарала целия ден с екипа, който снимаше телевизионния филм, и вече бяха станали първи приятели. Откараха Пирата обратно в болницата, където тя ръководеше цялостния рентгенов анализ на тялото и компютърната томография, а после го съпроводи обратно до погребална агенция „Гибсънс“. Всеки етап от изследването отне двойно повече от обичайното време поради изискванията на снимачния екип, но това не подразни Ривър. Предимствата, гарантирани от парите, които те щяха да платят, засега далеч надхвърляха неудобствата, свързани с присъствието им. Но междувременно Ривър се беше съгласила да излезе с Юън Ригстън, а не й остана достатъчно време, за да се върне в кабинета си и да остави там филмите и снимките, преди срещата им в Кезик в седем часа.
Затова беше намерила един усамотен ъгъл във фоайето на хотела, където трябваше да се срещнат и беше разпръснала снимките пред себе си на масата. Ако трябваше да бъде честна, тя считаше, че томографският анализ има най-незначителен потенциал за ценна информация от всички изследвания, на които възнамеряваше да подложи тялото, но все пак беше успяла да научи нещо ново за мъжа от тресавището. Питаше се дали и Юън Ригстън щеше да се окаже подобно предизвикателство за аналитичните й способности.
Беше минало доста време, откакто Ривър за последен път бе обмисляла възможността да общува с някого на друго ниво, освен чисто професионалното. Горчивият опит я беше научил, че повечето мъж или се отвращават от професията й, или напротив, проявяват нездравословен интерес към нея. И двата вида реакции я дразнеха. Не беше убедена, че Юън Ригстън ще реагира по-различно, но не й се искаше да го отписва прибързано. Отпи замислено от доматения сок и се опита да се съсредоточи върху образите пред себе си.
Разучаваше една фрактура на черепа, около която костта беше хлътнала, когато Ригстън се появи и седна на стола срещу нея.
— Надявам се да не ви преча — извини се той и смръщи смутено чело. — Малко подраних — ако искате, мога да ви почакам на бара, докато приключите, ако имате още работа.
— Не, просто си запълвах времето — каза тя. Учуди се, че появата му я зарадва толкова. — Аз също подраних.
— Още едно? — той посочи остатъците от сока, стекли се като червеникава дантела по вътрешността на чашата.
— Да, благодаря — тя му подаде чашата.
— С водка или без?
— Без, с кола съм.
Той кимна и тръгна към бара. Не можеше да се отрече, че беше впечатляващ мъж — макар че костюмът му беше конфекция, не можеше да прикрие широките му рамене и яките бедра. Ниско подстриганата коса на едрата му глава бе оредяла отгоре, фината чаша изглеждаше миниатюрна в големите му ръце. Ривър си каза, че би бил съвсем на място на игрището за ръгби. Предполагаше, че е десетина години по-възрастен от нея, но за разлика от повечето мъже на неговите години все още не бе допуснал мускулите му да се превърнат в тлъстини. Предположи, че поради масивната си фигура е плах с жените, вероятно се боеше инстинктивно да не им причини болка. Почувства изненадващ прилив на физическо желание. Прииска й се да разруши преградите на тази негова въздържаност, да се любят грубо и без преструвки.
— Я се стегни! — упрекна се тя едва чуто.
Когато той се върна с доматения сок и светла бира за себе си, тя се беше овладяла напълно, но се питаше на какво ли се дължеше този пристъп.
Пое чашата от него и започна да прибира снимките.
— Това нашият труп от тресавището ли е? — попита Ригстън.
— Същият. Току-що приключихме с рентгеновия и томографския анализ. Резултатите потвърждават предположението, което споделих при предишния ни разговор — тя измъкна една снимка от купчината. — Вижте — тя плъзна пръст по интересуващата ги част от образа. — Несъмнено фрактура на черепа, вероятно причинена с тъп инструмент със заоблен край, с диаметър на напречното сечение не повече от пет сантиметра. Ако трябва да изкажа предположение, като вземем предвид времето и мястото, където е настъпила смъртта, бих казала, че става дума за нещо от рода на топките, с които е завършвала горната част на някогашните бастуни.