17
В сенките на стълбището се размърда един по-тъмен силует. Нощта съумяваше да съхрани изключително добре своите тайни в Маршпул Фарм, до голяма степен защото половината улични лампи не светеха. Някои просто бяха изгорели, други обаче бяха счупени, защото за разлика от повечето търговци, тези, които практикуваха занаята си в Маршпул, предпочитаха да го правят под прикритието на мрака. Независимо от това дали продаваха наркотици, контрабанден алкохол и цигари, крадени дискове или телата си, липсата на осветление винаги им беше от полза. Несъмнено това облекчи и проблемите на Тенил тази вечер. Дори някой да я беше забелязал да претичва от единия край на комплекса към другия, не го беше показал с нищо — нито пред нея самата, нито пред полицията.
Тенил се прокрадваше предпазливо към края на Маршпул, където редицата разнебитени външни гаражи бележеха границата между комплекса и външния свят. Нисък парапет предпазваше плоските покриви от всеки, който би се опитал да се покатери там от паркинга. Тенил отиде зад гаражите и се запромъква в тясното пространство между задните им стени и високите дървени огради на къщите отзад. След като измина петдесетина ярда, стигна до една ограда, която беше доста по-солидна от останалите. Някой по-предприемчив крадец от местния контингент беше заковал малки дървени блокчета по оградата, създавайки така някакво подобие на стъпала. Така човек можеше да се прехвърли лесно в двора на къщата, а оттам в съседните дворове — и по-нататък.
Но Тенил беше установила, че оттам може да стигне и до покривите на гаражите. Обичаше да седи там, когато времето беше хубаво, да се пече на слънцето и да чете, несмущавана от никого. Но покривите бяха нестабилни и Тенил беше привикнала да опипва с крак, за да се убеди, че стъпва на напречните греди, когато минаваше по покритията, станали трошливи с годините. Тази вечер тя имаше намерение да се възползва именно от това.
В прохода зад гаражите беше тъмно като в рог и Тенил трябваше да намира пътя си опипом. Когато стигна онази част, която й трябваше, тя се притисна към оградата на къщата, протегна се нагоре и стисна здраво разположените по-високо дървени блокчета. Закатери се бързо и скоро вече беше възседнала оградата — на девет фута над земята. Присви се много внимателно, продължавайки да се държи с една ръка за оградата, за да не падне. Много бавно и предпазливо протегна едната си ръка към покрива на гаража. Веднага щом пръстите й докоснаха грубата повърхност, тя се изправи и се пусна, а после се оттласна с все сила от оградата, за да падне върху покрива, прехвърляйки зеещата между него и оградата пролука. Падайки, се завъртя, така че се приземи легнала на ръба на покрива.
Тя издиша шумно. Дотук се беше справила. Сега следваше трудната част. Тук, отгоре, нямаше никакъв белег, по който би мота да познае къде свършва един гараж и започва друг. Но тя знаеше, че те са общо десет. Този, който й трябваше, беше трети от онзи край, от който бе влязла в пролуката. Трудно беше да прецени, но й се струваше, че трябва да измине около шест фута вляво, за да бъде сигурна, че е на точното място. Тя започна да пълзи по края на покрива, без да я е грижа за дрехите й. И без това скоро нямаше да й трябват. Когато реши, че се е озовала на подходящото място, смъкна полека раницата от гърба си и извади от нея чука.
Първият удар пропука престарялото покритие — при втория чукът мина през него. Тенил придърпа назад чука така, че да освободи по-голяма площ, и се зае да пробива дупка в гредореда. Насочи лъча на фенерчето през пролуката, която се отвори, и въздъхна облекчено. Беше се ориентирала правилно. Намираше се на покрива на гаража, в който Джуниър Би и брат му държаха стоката. Виждаше кашоните, наредени край стените, някои от тях вече отворени — лъчът на фенерчето играеше по найлоновите торбички, в които беше пакетирана стоката за сергията на Джуниър Би.