На рецепцията нямаше жива душа, затова пък в бара цареше голямо оживление. Джейк натисна уморено копчето на звънеца. Докато чакаше, прелистваше лениво подредените на плота брошури, посветени на местни забележителности. „Божичко, има и музей на молива!“, отбеляза той. Какви надежди за успех би могъл да има на място, където единствената възможност за развлечение в дъждовно време беше цял музей, посветен на поставянето на графит в дърво?
Най-сетне се появи една едра жена с майчински вид и го поздрави с лъчезарна усмивка.
— Извинете, че ви накарах да чакате. С какво мога да ви помогна, господине? — попита тя весело.
Джейк си каза разсеяно, че сигурно взема хапчета за подобряване на настроението и се попита дали да не й поиска едно-две.
— Имате ли свободна стая?
Жената се поколеба.
— Само за една нощ ли?
Тя отвори една дебела регистрационна книга и плъзна пръст надолу по страницата.
„Де да беше само една“.
— Ще остана поне няколко дни — отвърна той на глас. — Но не съм сигурен колко точно.
Пълничкият пръст се закова на страницата.
— Имаме една свободна единична стая — каза жената. — Мога да ви регистрирам за четири нощувки.
— Чудесно — отвърна той. Молеше се четири дни да са му достатъчни да се справи с Джейн. Подаде фирмената кредитна карта и попита дали имат интернет без особена надежда за положителен отговор.
— Ако искате аналогов достъп, можете да се включите към телефона, а безжичен има в бар „Дъруент“ — отвърна тя невъзмутимо, като че ли я беше попитал дали имат течаща вода. — Искате ли да хапнете нещо? Кухнята вече приключи, но мога да ви приготвя супа и няколко сандвича.
— Чудесно — повтори той, този път с вътрешно убеждение. — А дали мога да намеря тук някой брой от местния вестник?
След по-малко от час той вече лежеше на леглото в стаята си, добре натъпкан със сандвичи с шунка, супа от картофи и праз, и чудесна бира „Текстън“.
— Ако щеш вярвай, но вестникът им се нарича „Осведомител за Кезик“ — казваше той на Каролайн, чийто глас звучеше удивително бодро, въпреки че на Крит минаваше един след полунощ.
— Очарователно, напълно във викториански дух — отбеляза Каролайн. — Все още ли изнасят цените на добитъка на първа страница?
Той се изкиска.
— Чак дотам не са стигнали.
— Е, ако човек е заточен в тая пустош, вероятно не му и трябва повече информация — каза Каролайн. — Успя ли да научиш нещо повече за трупа в тресавището?
— Има доста повече местен колорит, но не и допълнителни подробности за находката. Предполагам, че антрополозите не са имали време да проведат всички тестове преди излизането на вестника.
— Жалко. Значи все още не си се свързал с Джейн?
— Току-що пристигнах, а по тези места хората си лягат рано — възрази Джейк. — Освен това реших, че ще е по-разумно да направя някои предварителни проучвания. Ще видя дали мога да поговоря с тази доктор Уайлд, специалистката по медицинска антропология. Тя може би вече е в състояние да прецени приблизителната възраст на тялото.
Той чу как Каролайн въздъхна.
— Тялото не е най-важното, Джейк. Интересува ни ръкописът, за който е говорела Джейн. Трябва да се одобриш с нея колкото е възможно по-бързо.
— Няма да стане толкова лесно, колкото би било в Лондон — отвърна той. — Ще ми бъде трудно да уредя нещата така, че да остана насаме с нея. Ако се появя в онази загубена ферма, баща й само ще се блещи яростно насреща ми, а нищо чудно и майка й да ме почерпи с домашен сладкиш с арсеник.
— И как възнамеряваш да постъпиш?
Сега беше ред на Джейк да въздъхне.
— Ще се наложи да се държа като герой от тъп шпионски филм. Ще потърся място, откъдето да наблюдавам фермата, ще я проследя, когато излиза оттам, и ще изчакам да се озове на такова място, на което ще бъде удобно да разговаряме.
Каролайн явно едва сдържаше смеха си.
— Господи, как ми се иска да можех да те видя отнякъде. Джейк на пробни снимки за ролята на агент под прикритие.
— Ще те държа в течение — каза той, наскърбен от явното недоверие в способностите му.
— Добре. Очаквам от теб да извършиш велики дела, Джейк. Приятни сънища.
После тя затвори телефона.
„Приятни сънища, как не“, мислеше той, докато се въртеше на прекалено мекия дюшек.