Зачуди се дали вече са почнали да я издирват извън територията на Маршпул. Дали вече бяха успели да се свържат с Джейн?
Но нито за миг не постави под съмнение правилността на решението си.
Споменът за разказа на моя брат пусна корен в съзнанието ми и колкото и да се опитвах да го пропъдя, не успявах. Бунтът на „Мидълсекс“ не беше успял, защото обикновените моряци не са били истински убедени, че действително искат да се разбунтуват. Но аз бях готов да се обзаложа, че малцина от нашия екипаж биха защитили Блай. Прекалено много бяха тези, които бяха понасяли оскърбленията и бяха ставали жертва на грубостите му. И още тогава реших, че ако отношението на Блай към мен стане нетърпимо, ще последвам примера на брат си. Това, което се случи на следващия ден, беше последното камъче, което прекатури колата. Блай заяви публично, пред целия екипаж, че съм най-обикновен крадец — обвиняваше ме, че съм откраднал кокосовите му орехи. Не знам как би постъпил друг, по-силен духом човек на мое място. Знам само, че не можех вече да понасям постоянните промени в настроението му, суетата и злобата му.
18
През Фелхед минаваше само един път. Освен ако минаващият оттук шофьор не беше склонен да рискува по множеството завои на тесния планински път по склоновете на Лангмиър, както и трудното преминаване на планинския проход, трябваше да мине по този единствен път през селото. Джейк беше навил часовника да го събуди в шест и в седем без четвърт вече завиваше по пътя към Фелхед, все още уморен от вчерашното пътуване и раздразнен, че никъде в Кезик не успя да намери прилично кафе в картонена чаша за из път, което да ободри съзнанието му. Ръмеше упорито, дъждът намаляваше видимостта и обезцветяваше небето. Ниски облаци покриваха близките върхове, овцете се гушеха окаяно край каменните зидове или търсеха подслон под дърветата.
Не искаше да влиза с колата в селото — имаше хора, които го бяха виждали, когато бе идвал на гости на Джейн, и сега биха могли да го разпознаят. Още по-малко пък му се искаше да се натъкне на Джуди Грешам, тръгнала да пазарува в селския магазин. Каквото и да бе обяснила Джейн за края на връзката им, то надали бе събудило симпатиите на родителите й към него. Затова паркира на една посипана с чакъл отбивка на двайсетина ярда след отклонението — тук туристите, които искаха да се изкачат на върха на Лангмиър, оставяха колите си, за да тръгнат по пътеката, която водеше нагоре.
Тясното шосе беше по-оживено, отколкото Джейк бе очаквал, и на няколко пъти му се случи да се стресне неоснователно — от разстояние всички ленд роувъри си приличаха. Но малко след осем търпението му най-сетне бе възнаградено. Коли като червения форд фиеста на Джуди бяха по-рядко срещани тук и когато една такава излезе от селото и се насочи по шосето към него, Джейк придърпа още по-надолу козирката на бейзболната си шапка, и продължи да наднича изпод нея. Когато колата се изравни с неговата, успя да разпознае профила на Джейн във форда. Изчака тя да завие на север по главното шосе, после запали двигателя и потегли след нея.
Шосето към Търлмиър следваше очертанията на стария римски път, затова и беше право като стрела. Джейк внимаваше да не наближава много форда. Поне Джейн беше включила фаровете заради лошото време, затова му беше по-лесно да не я изпуска от очи. Джейк не забелязваше красотата на потъналото в лека мъгла езеро от лявата му страна, нито пък призрачните очертания на дърветата отдясно — очите му бяха приковани в червените светлини на стоповете пред него. Не забеляза дори табелата, на която пишеше, че пътят по-нататък е в ремонт. Колата на Джейн изчезна в един широк завой, а едва когато и той зави след нея, забеляза проблема. Светофарът, който контролираше еднопосочното движение в отсечката, която се ремонтираше, превключи от жълто на червено точно в момента, когато колата на Джейн премина оттам. Джейк се изкуши да натисне газта и да рискува да я последва на червено, но в последния момент се уплаши и натисна спирачките — точно в мига, когато отсреща се появиха фарове на кола Джейк стисна с две ръце волана. Сърцето му се блъскаше тежко в гърдите. Господи, на косъм беше!