Изтри избилата по горната му устна пот и зачака нетърпеливо зелената светлина. Хвърли поглед към картата, за да се убеди още веднъж в предположението си. Наистина, оттук до края на езерото нямаше възможност Джейн да завие нанякъде. От едната страна беше езерото, от другата се издигаха стръмните склонове на Хелвелин. Ако натиснеше газта, можеше и да успее да я настигне. Когато светофарът превключи от жълто на зелено, той направо се изстреля напред по пътя. Но когато стигна първото разклонение, от форда нямаше и следа. Джейн можеше да е продължила към Кезик, но можеше и да е завила надясно по пътя, който водеше към магистралата М6, а оттам вече можеше да се е насочила накъде ли не. Джейк се поколеба, после реши да заложи на пътя, който водеше към това, което той определяше като цивилизация. Неговата кола можеше да развие по-висока скорост и той се надяваше да настигне Джейн. Ако пък не я откриеше по това шосе, винаги можеше да се върне в Кезик и да обиколи набързо паркингите.
След около миля, излизайки от един завой, той едва не се блъсна в задната част на някакъв трактор, който едва се влачеше между ниските каменни стени, ограждащи пътя от двете страни. Време беше да се откаже от преследването. Вбесен до краен предел, той се възползва от разширението на пътя при входа към следващото пасище, обърна колата и потегли обратно към Кезик. След като обикаля града в продължение на половин час, беше принуден да признае поражението си.
Нямаше особен смисъл да се връща към паркинга на пътя към Фелхед. Когато Джейн минеше отново оттам, тя щеше да бърза към къщи, обратно към сигурността, която й осигуряваше лоното семейно. А той не можеше да се сети за друг начин да се изпречи на пътя й. Поне можеше да бъде почти сигурен, че Джейн не е успяла междувременно да попадне на нов документ, поддържащ теорията й — в противен случай можеше да се очаква да прекарва цялото си време с Антъни Катоу в Дъв Котидж.
И точно в този миг в съзнанието му изникна една от онези удивителни и необясними комбинации, които учените определят като вдъхновение, а свещениците — намеса свише. Докато бяха все още заедно, двамата с Джейн бяха прекарали една седмица в Барселона. За да не носят много багаж, бяха взели само неговия лаптоп. Тя беше влизала в електронната си поща от него, а той така и не я беше изтрил. Би трябвало все още да може да я отваря от лаптопа си, защото вътре беше запаметена и паролата й. Можеше да се рови из пощенската й кутия, без тя изобщо да подозира. Не се съмняваше, че ще успее да открие вътре някаква следа. Какво ли не се намираше в електронната поща в наши дни.
Ривър навлече бялата престилка над дрехите, които беше носила и предния ден. Въпреки че не беше спала повече от два часа, имаше чувството, че мозъчните й клетки искрят като метал при докосването на оксижен. Добрият секс винаги има такъв ефект, помисли си тя и се протегна, наслаждавайки се на прилива на блаженство. Отдавна не се беше чувствала толкова добре.
Дори на сутринта, когато се събудиха един до друг, не възникна обичайната за такива случаи неловкост. Наистина, не разговаряха много — тя беше прекалено нетърпелива да види каква най-обща информация ще открие онлайн за Флечър Крисчън, и той й предостави компютъра си на драго сърце. Но атмосферата беше спокойна и непринудена. Ривър все още не беше наясно накъде биха могли да тръгнат отношенията им, но нямаше нищо против да провери.
Тя закопча престилката, взе бележника си със записки и забърза към стаята за балсамиране на погребалната агенция, където Пиратът от тресавището я чакаше, проснат под ярката светлина на флуоресцентните лампи и прожекторите на снимачния екип. Когато влезе, първата работа на Ривър беше да огледа публиката. Двама студенти, които готвеха магистратура в областта на медицинската антропология, един, който учеше за магистърска степен по археология и още един — по палеоботаника.
От другата страна се бяха наредили операторът, звукорежисьорката и режисьорът на филма.
— Преди да започнем — поде Ривър, оглеждайки студентите, — държа да ви се извиня предварително. Някои от нещата, които ще кажа и направя днес, ще бъдат крайно елементарни. Така е, защото ще се обръщам към телевизионни зрители, които, за разлика от вас нямат бакалавърска степен по вашите специалности. След като снимките приключат, можем да седнем и да обсъдим видяното на малко по-високо академично ниво. Но ви моля да наблюдавате внимателно това, което ще върша, и да си водите бележки. Надявам се всичко да е ясно?