Те закимаха и замънкаха нещо в знак на съгласие.
— Всички обаче ще трябва да подпишете документ, който ни дава право да ви заснемаме и да използваме снимките във филма в неговия окончателен вид — намеси се режисьорът.
— А плащате ли нещо? — попита малко предизвикателно едно от момчетата.
— Фактът, че присъствате тук, би трябвало да е достатъчно висок хонорар за вас — отбеляза Ривър. — Такава възможност не се открива всеки ден. Мога да твърдя с голяма сигурност, че поне през настоящата година ще бъдете единствените студенти, които са имали пряк достъп до изследване на консервиран в торфено находище труп. Би трябвало да сте благодарни, че ние не ви караме да си плащате — тя се обърна към режисьора. — Преди да започнем, искам да ви обясня още нещо. Доколкото разбирам, из града се носи слух, че това може да е тялото на Флечър Крисчън.
— Кой е Флечър Крисчън? — попита режисьорът.
Ривър устоя на изкушението да извърне очи към тавана.
— Водачът на бунта на „Баунти“.
— Какво? Като в оня филм с Мел Гибсън?
— Именно.
Режисьорът я изгледа така, като че ли се съмняваше в душевното й равновесие.
— И как точно се е озовал в някакво торфище по склоновете на Лангмиър? Искам да кажа, бунтът е избухнал някъде из Тихия океан, нали?
— Точно така. Но се оказва, че Крисчън е бил роден някъде тук. Имало слухове, че е успял да се върне в Езерната област.
— Супер — режисьорът не беше осъзнал докрай казаното от нея, но все пак изглеждаше впечатлен.
— Питах се дали можем да включим по някакъв начин това предположение във филма? Не мислите ли, че по този начин бихте привлекли по-широка зрителска аудитория?
— Предполагам, но все пак ще трябва да го съгласувам с Фил. Той е шефът.
Ривър се опита да потисне нетърпението си.
— Тази сутрин се порових малко в интернет. Защо да не започнем работа, като че ли вече сме решили да се ориентираме в тази насока? Мога да спомена нещо в процеса на изследванията, а ако Фил реши, че е неприемливо, винаги можете да изрежете тези части. Как ви звучи такъв вариант?
Режисьорът разпери ръце.
— Защо не? Готови сме на всичко, за да придадем допълнителен сексапил на мъртвеца.
Ривър си позволи да се усмихне като жена, която разбира от мъжки сексапил.
— Готови ли сме?
Звукорежисьорката огледа апаратурата си и промърмори:
— Започваме.
Операторът погледна през обектива и каза:
— Камера.
Ривър се загледа в тялото пред себе си и започна:
— Дори тяло, прекарало толкова много години в земята като това тук, може да бъде за нас богат източник на информация. Човешките тела съдържат в себе си кода на нашата идентичност. Те могат да разкрият пред света какво им е било причинено и какво самите те са причинили на себе си. Дори най-повърхностното изследване е в състояние да ни разкрие нещо — тя започна да сочи, продължавайки да говори: — Черепът, дегенеративните изменения на ставите, състоянието на хрущялната тъкан от тазовите връзки, ни казват, че мъжът е бил около четиридесетгодишен.
Тя вдигна поглед към студентите.
— Тялото е било открито в Картс Мос, тресавище в подножието на Лангмиър. Само по себе си това би било достатъчно, за да събуди интереса на хората тук. Но когато се заговори за тези татуировки… — тя замълча за миг и посочи към тъмните петна, които се открояваха върху кожата с цвят на кестен, после вдигна отново очи и продължи: — … това предизвика далеч по-голямо вълнение.
Тя плъзна леко ръка по човешките останки на масата.
— Медицинската антропология се занимава с човешката идентичност. Кой е бил този човек? Какво се е случвало с него приживе? И каква връзка имат събитията от неговия живот с начина, по който е загинал? Повечето от това, което вършим, почива на солидни, научно обосновани факти. Но също като археолозите и ние понякога трябва да се опираме на други данни, предавани от уста на уста, анекдотични и недоказани, защото в крайна сметка науката няма стойност, когато е поставена извън социален контекст. А след като стана дума за анекдотични данни, в нашия случай възниква една много заинтригуваща възможна следа. Възможно ли е това да е тялото на родения тук, в Къмбрия, Флечър Крисчън, който потеглил с кораба „Баунти“ към Южните морета, а там оглавил бунта срещу капитана? Някои от местните жители вярват, че това е така. Сега, когато тръгваме на нашето пътуваме към истината, която тялото ще ни разкрие, нека не забравяме, че имаме възможност за доста точното му идентифициране, макар че то е лежало двеста години под земята.