Тя се обърна към бялата дъска зад себе си.
— Край! — намеси се режисьорът. — Трябва да сменим позицията на камерата, за да може да се вижда какво пишеш, Ривър.
След няколко минути всичко беше готово. Ривър взе син маркер и започна да съставя нещо като списък от дясната страна на дъската. Отгоре, като заглавие, написа: ФЛЕЧЪР КРИСЧЪН В списъка отдолу включи и данни, които бе насъбрала, докато се ровеше набързо в интернет същата сутрин.
Роден 25.09.1764 в Мурланд Клоуз, близо до Кокърмаут, Къмбрия
Пол — мъжки
Височина — 175 см
Коса — много тъмнокестенява
Цвят на кожата — силно мургав
Здрава костна структура
Татуировка с форма на звезда от лявата страна на гърдите
Други татуировки, подобни на тези, които са обичайни за островите в Южните морета — задните части изцяло черни, вероятно с декоративни линии по горната част
Крака леко изкривени във формата на буквата О
Потял се е силно, особено по дланите — първична хиперхидроза (?)
Според една от съществуващите версии за смъртта му на Питкеърн е умрял от рана в рамото.
Тя отстъпи назад и огледа написаното.
— Знам, че това не е много, но имаме късмет, защото все пак разполагаме с някои конкретни физически данни, които могат да послужат за изходни точки.
Ривър се обърна към тялото.
— Е, със сигурност знаем, че тялото принадлежи на мъж. Знаем също, че предполагаемата възраст съответства на тази на господин Крисчън. Мъртвецът също е имал много дълга тъмнокестенява коса. Тя може да е потъмняла допълнително от престоя в торфеното находище, но ние можем да проведем изследвания, благодарение на които ще узнаем с по-голяма точност първоначалния й цвят.
Тя извади от джоба си рулетка и започна да развива лентата, опъвайки я покрай тялото.
— Сто и седемдесет сантиметра — каза тя накрая. — По първоначални данни с пет сантиметра по-малко от човека, за когото говорим. Някакви коментари?
Момичето, което следваше медицинска антропология, отвърна.
— Ръстът на хората намалява с възрастта, а и не можем да бъдем сигурни в точността на измерването от онова време, така че това не изключва възможността да е той.
— Точно така — съгласи се Ривър. — За съжаление не можем да направим предположения относно теглото му, защото не сме в състояние да преценим каква част от меките тъкани са разядени от киселината, която се съдържа в торфа — останало е прекалено малко, за да можем да направим дори приблизително основателно предположение. Все пак, може да се каже, че е бил доста широкоплещест. Следователно все още не сме се натъкнали на нещо, което да противоречи на прибързаната ни хипотеза. Другото разочарование, свързано с недостига на мека тъкан, е, че няма да можем да разберем дали покойникът е имал някое от онези смущения на периферната нервна система, които водят до хиперхидроза. Нека сега погледнем костите на краката му. Някой иска ли да каже нещо?
Всички наобиколиха масата. Режисьорът се възползва от тази възможност да преподреди екипа си така, че снимките да продължат от различен ъгъл. Същата студентка проговори отново:
— Костите ми изглеждат доста прави. От това, което виждам, не бих предположила, че е бил кривокрак.
— Не съм съгласен — възрази един от колегите й. — Погледнете коленете. Ставата, която свързва фемура с тибията, е износена и на двата крака. Ако на млади години е бил леко кривокрак, с годините това би натоварвало вътрешната част на колянната става и би довело до такава артритна деформация, особено пък ако е водел физически активен живот.
— Не е задължително артритът да има нещо общо с това дали е кривокрак — възрази момичето. — Може да става дума за обикновено износване, особено ако е бил пълен.
— Не ми се вярва през осемнайсети век да е имало много дебели моряци — парира колегата й. — Храната е била отвратителна, а и са извършвали тежък физически труд. При това ми се струва, че на четиридесет години би бил много млад за такава дегенерация на ставите.
— Склонна съм да се съглася с вас — намеси се Ривър. — Следователно поне засега не можем да изключим вероятността това да е господин Крисчън. На този етап можем да кажем само, че нищо от това, което наблюдаваме с просто око, не противоречи на такава хипотеза. А освен това разполагаме и с една точка от материалите, събрани с неинвазивни методи, която дори подкрепя донякъде нашата идея — тя бръкна под масата и извади рентгенови снимки на рамото на мъртвеца. Докато чакаше камерата да се насочи към преносимия светещ екран за разчитане на рентгенови снимки, който студентите бяха донесли от Карлайл по нейна молба, тя повтори това, което вече беше казала на Юън Ригсгън за простреляната раменна кост. После повтори още два пъти същото, за да го запишат за филма. В края на целия този рецитал вече започваше да се отегчава. Време беше да продължи нататък.